Ние... хората...

Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щастие, когато просто искаме да се усмихнем, ние го правим. Обичаме, мразим, огорчаваме, ощастливяваме, нараняваме, лекуваме... Чувства... Как в един човек може да се съберат толкова много и различни чувства наведнъж?... Няма обяснение... Може би такова е предназначението ни... Независимо от пропастите, различията, които ни делят... ние намираме пътя към същността си и се стремим да удовлетворим
себе си по възможно най-добрия начин... Но понякога това става за сметка на нещастието на друг...
Заслужава ли си някой да страда, за да бъдем ние щастливи... Отново няма отговор... И все пак ние даряваме с любовта си, окриляваме друг, за да може да се чувстваме сигурни... Не обичаме да бъдем отхвърляни, стараем се към по-доброто, борим се, защитаваме своето, отнемаме и даряваме живот... Правилно ли е... Понякога "да"...
И точно в този момент се стига до същността на нашето съществуване... Независимо страха от утре, непонятното за нас, необяснимото, ние се стремим към тези отговори... Отговори, в чието съществуване не сме сигурни...
Но искаме да знаем, да разберем каква е целта ни, за какво живеем, защо чувстваме... Нали все пак сме хора...