Mar 2, 2009, 12:11 PM

Ние... хората...

  Prose
1.3K 0 2
1 min reading
Ние, хората, сме едни от най-сложно изградените създания на този свят...
Макар и с различен външен вид, с различни качества и характери, ние всички си приличаме...
Всички плачем, когато ни се плаче, когато страдаме, когато ни боли.
Смеем се, когато сме щастливи, когато се радваме на свое или чуждо щастие, когато просто искаме да се усмихнем, ние го правим. Обичаме, мразим, огорчаваме, ощастливяваме, нараняваме, лекуваме... Чувства... Как в един човек може да се съберат толкова много и различни чувства наведнъж?... Няма обяснение... Може би такова е предназначението ни... Независимо от пропастите, различията, които ни делят... ние намираме пътя към същността си и се стремим да удовлетворим
себе си по възможно най-добрия начин... Но понякога това става за сметка на нещастието на друг...
Заслужава ли си някой да страда, за да бъдем ние щастливи... Отново няма отговор... И все пак ние даряваме с любовта си, окриляваме друг, за да може да се чувстваме сигурни... Не обичаме да бъдем отхвърляни, стараем се към по-доброто, борим се, защитаваме своето, отнемаме и даряваме живот... Правилно ли е... Понякога "да"...
И точно в този момент се стига до същността на нашето съществуване... Независимо страха от утре, непонятното за нас, необяснимото, ние се стремим към тези отговори... Отговори, в чието съществуване не сме сигурни...
Но искаме да знаем, да разберем каква е целта ни, за какво живеем, защо чувстваме... Нали все пак сме хора...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивка Гюрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...