4 сент. 2011 г., 23:12

Никога не е късно да станеш за резил

2.8K 0 32
1 мин за четене

Бях командирована на тридневен семинар в едно курортно градче. Чувствах се на седмото небе от щастие – последните години съдбата ме превърна в крепостна гражданка. Така копнеех да видя света, а и той да ме забележи… А хотелът беше истинска наслада за окото и душата! Но се наложи бързо да се приземя. Премеждията ми почнаха още на рецепцията, където вместо нормален ключ ми дадоха една плочка. Изобщо не зацепих как да отключа вратата и  извиках за помощ камериерката. Терасата на хотелската стая ме мамеше с разкошния си изглед и кокетната масичка, но като не мога да отворя балконската врата. Сигурно има някакъв чалъм…Отново извиках жената да ми направи показно. Реших да ползвам ваната, но така и не уцелих топлата вода. Отчаях се от себе си и за първи път съжалих, че не съм морж. Твърдо бях решена да не викам повече неволята т.е. камериерката и на принципа на пробата и грешката успях. Затова пък вечерта не можах да пусна климатика и напразно се опитвах да спя в тази сауна. Дано поне за компенсация  съм смъкнала някое и друго грамче.

На сутринта ме очакваше ново разочарование – бях си забравила банския костюм и не можах да се възползвам от безплатните СПА процедури. Докато другите блажено се пличкаха в басейна и се отдаваха на всякакви екстри, аз се усамотих в една алея и се зазяпах в първите пожълтели листа. Беше време да се вдъхновя за нова есенна серия… Изведнъж към мен с лай се втурнаха две злобни кучета. Инстинктивно понечих да си плюя на петите, но бързо се окопитих. Смело тръгнах към тях, размахвайки чантата си. С изумителна висота взимах високите тонове, а гласът ми се извиваше в кресчендо. Ужасени, кучетата си тръгнаха с подвити опашки. Върнах се с пресипнал глас, но добре е понякога човек и да помълчи...

Между другото, темата на семинара беше доста актуална и интересна, но за нея ще ви разкажа друг път.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вилдан Сефер Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, мила ми дружке, техниката напредва След още един семинар ще си първенец! Пожелавам ти много още (семинари)!
  • Ще се научиш!
  • Радвам се, че съм допринесла за доброто ви настроение!
    Мими, не аз, а Селвер - SAS има рожден ден!
  • Напомни ми за неволите, които имах на един такъв семинар. И не, че не знаех кое как се прави - съвсем не, ама като се върнах у дома обявих, че най-хубавото на пътуването е това, че е свършило. За голяма изненада на домашните ми
    Поздрави, феичке!

Выбор редактора

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Хрумна й на шапката 🇧🇬

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...