Никога не е късно да станеш за резил
Бях командирована на тридневен семинар в едно курортно градче. Чувствах се на седмото небе от щастие – последните години съдбата ме превърна в крепостна гражданка. Така копнеех да видя света, а и той да ме забележи… А хотелът беше истинска наслада за окото и душата! Но се наложи бързо да се приземя. Премеждията ми почнаха още на рецепцията, където вместо нормален ключ ми дадоха една плочка. Изобщо не зацепих как да отключа вратата и извиках за помощ камериерката. Терасата на хотелската стая ме мамеше с разкошния си изглед и кокетната масичка, но като не мога да отворя балконската врата. Сигурно има някакъв чалъм…Отново извиках жената да ми направи показно. Реших да ползвам ваната, но така и не уцелих топлата вода. Отчаях се от себе си и за първи път съжалих, че не съм морж. Твърдо бях решена да не викам повече неволята т.е. камериерката и на принципа на пробата и грешката успях. Затова пък вечерта не можах да пусна климатика и напразно се опитвах да спя в тази сауна. Дано поне за компенсация съм смъкнала някое и друго грамче.
На сутринта ме очакваше ново разочарование – бях си забравила банския костюм и не можах да се възползвам от безплатните СПА процедури. Докато другите блажено се пличкаха в басейна и се отдаваха на всякакви екстри, аз се усамотих в една алея и се зазяпах в първите пожълтели листа. Беше време да се вдъхновя за нова есенна серия… Изведнъж към мен с лай се втурнаха две злобни кучета. Инстинктивно понечих да си плюя на петите, но бързо се окопитих. Смело тръгнах към тях, размахвайки чантата си. С изумителна висота взимах високите тонове, а гласът ми се извиваше в кресчендо. Ужасени, кучетата си тръгнаха с подвити опашки. Върнах се с пресипнал глас, но добре е понякога човек и да помълчи...
Между другото, темата на семинара беше доста актуална и интересна, но за нея ще ви разкажа друг път.
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, мила ми дружке, техниката напредва
След още един семинар ще си първенец! Пожелавам ти много още (семинари)! -
-
Ще се научиш!
-
Радвам се, че съм допринесла за доброто ви настроение!
Мими, не аз, а Селвер - SAS има рожден ден! -
Напомни ми за неволите, които имах на един такъв семинар. И не, че не знаех кое как се прави - съвсем не, ама като се върнах у дома обявих, че най-хубавото на пътуването е това, че е свършило. За голяма изненада на домашните ми
Поздрави, феичке! -
о не,тук падна смях от сърце,благодаря
-
Всички имаме такива "черни" дни , но е забавно после да разказваме за тях. Умението да се смееш над собсвените си неволи винаги е било способност на интелигентните хоа
-
Вилдан, дори и при кучетата успеваемостта от 33% е по-висока от тази, на човека
Поне един мъж да се беше притекъл на помощ в нужния момент...
А за контейнера... ами вероятно са мислели, че им нарушаваш запазената територия, за да им откриеш контейнера... виждали са как клошари им измъкват плячката под носа...
Имат право, животинките... поне се опитват да направят нещо...
Представих си, ако го разкажеш на живо, колко смешно ще звучи...))) -
Фей,брой ме и мен-и аз съм "говорила на чужд език" с озъбените четириноги, а от приключението с картите-ключове ме спасиха по-опитните ми и по-пъргави ученици, но за сметка на това се оказа, че само аз имам "дарбата" да намирам забравените из целия хотел и прилежащите "околности" вещи... Поздрав сърдечен...
-
! И все пак остава приятен спомен без значение, че някой неща не се получават точно, така както искаме. Почувствах ситуацията. Поздрав! Беше ми приятно споделеното...
-
Ох, успокоих се, че и вие сте попадали в такива ситуации. Но при мен бяха доста, та самата аз се заливах от смях. Не така стоеше въпросът с кучетата.Ена, не беше около контейнер. Минах по едно мостче, 3 кучета си лежаха под дървото. Изведнъж двете като по даден знак хукнаха срещу мен. Само третото усети, че минава фея! Наложи се да се престоря на по-разярена от тях - номерът ми мина. Чак след като се отдалечиха, двама мъже изникнаха отнякъде да ме спасяват.
Ангел, нямам такива амбиции!
Благодаря ви за отзивите! -
И аз се смях, Вилдан
Но ми стана горчиво...
Стигнахме до там, че кучеатата да ни считат вече за конкуренция около кофите...
Възхищавам ти се на достойнството, с което проявяваш чувството си за хумор, описвайки толкова тъжни неща...
Де да можех и аз така... -
Все ми се струва, че в образа на лирическата героиня си омаскарила по-голямата част от нашия иначе буден народец.
Поздрави! -
След няколко командировки, ще си в час с екстрите на хотелите.Развесели ме! Не си единствена да не знае това-онова.И аз се изложих в Троян, но откъде да знам, че на това....му викали джакузи.Поздрав!
-
Айде още една да се цопне в кюпа
Хич да не ти пука-много сме,силни сме
макар понякога и за резил да сме.
Знаеш ли аз съм така с този пусти интернет(но вече напреднах де)
Като започнах работа си бях записала на едно листче трудните буквички-Щ,Ю,Я,Ч и т.н.Пълен индианец.Умираха да ми се смеят всички,но много важно-усмивки да има.А ти ми подари една с този разказ.
Благодаря ти,Феичке -
И аз се справих с трите ти предълги реда и ми остана време да се посмея.
-
Ех, така е, Феичке, техниката върви напред, а ние - подир нея... Няма да забравя как се почувствах като маймуна, когато се качих за пръв път на влак с фотоклетки
-
Феичке, на това му казват ,,липса на опит,,Не се самонаказвай !
-
ами така си е, никога не е късно...
а ти ме усмихна някак светло в този ден...
с обич, мила Вилдан.. -
Май виждам, че не съм самавече мога да отдъхна спокойно
-
В интерес на истината очарованите колежки ме навиваха да си купя бански, но струваха 50 лв! Сама разбираш, че удоволствието ми щеше да струва твърде скъпо!
-
Срам не срам така си беше! Но това не ми попречи да си прекарам чудесно! Даже на връщане се отбих в тракийския култов център в Старосел!
Водолея, не знам защо така се е получило при теб. Винаги съм процедирала по един и същ начин - аз съм на Google Chrome. -
Едно по едно, ще се научиш как да се справяш с екстрите. Още няколко командировки и си готова!
-
Така се учи човек
-
-
Така си е - ПРОБАТА И ГРЕШКАТА вършат чудесна работа Поздрав за успеха!
Само не знам защо при мен разказът е на три дъъълги реда, та се наложи да го копирам, за да го прочета нормално... -
Е, понякога трябва да си излеем неволите, за да ни олекне. Поздрав!
-
Определено не ти е било скучно! Поздрав!
-
Здравей, мила!
Поздрав! -
Фея, благодаря, разсмя ме. Славна си, привличаш приключения. Харесва ми да те чета. Никога не е късно да стана за резил, във възторг съм.
-
Благодаря ви! Да се чете с "с изумителна ЛЕКОТА, вместо "висота"! Никога не е късно да стана за резил!
-
Феичке, успокои ме! Вече си мислех, че само аз съм неандерталец. На едно от обученията в един луксозен хотел в Созопол, с колежката си мислехме, че токът е спрял. Отде да знам, че тая плочка трябвало да я пъхна някъде си там! Не било за индианци, казва синът ми, ама нали човек се учи докато е жив! Поне с кучетата си се справила!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
