4.09.2011 г., 23:12

Никога не е късно да станеш за резил

2.8K 0 32
1 мин за четене

Бях командирована на тридневен семинар в едно курортно градче. Чувствах се на седмото небе от щастие – последните години съдбата ме превърна в крепостна гражданка. Така копнеех да видя света, а и той да ме забележи… А хотелът беше истинска наслада за окото и душата! Но се наложи бързо да се приземя. Премеждията ми почнаха още на рецепцията, където вместо нормален ключ ми дадоха една плочка. Изобщо не зацепих как да отключа вратата и  извиках за помощ камериерката. Терасата на хотелската стая ме мамеше с разкошния си изглед и кокетната масичка, но като не мога да отворя балконската врата. Сигурно има някакъв чалъм…Отново извиках жената да ми направи показно. Реших да ползвам ваната, но така и не уцелих топлата вода. Отчаях се от себе си и за първи път съжалих, че не съм морж. Твърдо бях решена да не викам повече неволята т.е. камериерката и на принципа на пробата и грешката успях. Затова пък вечерта не можах да пусна климатика и напразно се опитвах да спя в тази сауна. Дано поне за компенсация  съм смъкнала някое и друго грамче.

На сутринта ме очакваше ново разочарование – бях си забравила банския костюм и не можах да се възползвам от безплатните СПА процедури. Докато другите блажено се пличкаха в басейна и се отдаваха на всякакви екстри, аз се усамотих в една алея и се зазяпах в първите пожълтели листа. Беше време да се вдъхновя за нова есенна серия… Изведнъж към мен с лай се втурнаха две злобни кучета. Инстинктивно понечих да си плюя на петите, но бързо се окопитих. Смело тръгнах към тях, размахвайки чантата си. С изумителна висота взимах високите тонове, а гласът ми се извиваше в кресчендо. Ужасени, кучетата си тръгнаха с подвити опашки. Върнах се с пресипнал глас, но добре е понякога човек и да помълчи...

Между другото, темата на семинара беше доста актуална и интересна, но за нея ще ви разкажа друг път.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, мила ми дружке, техниката напредва След още един семинар ще си първенец! Пожелавам ти много още (семинари)!
  • Ще се научиш!
  • Радвам се, че съм допринесла за доброто ви настроение!
    Мими, не аз, а Селвер - SAS има рожден ден!
  • Напомни ми за неволите, които имах на един такъв семинар. И не, че не знаех кое как се прави - съвсем не, ама като се върнах у дома обявих, че най-хубавото на пътуването е това, че е свършило. За голяма изненада на домашните ми
    Поздрави, феичке!

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...