Виждам ги и знам, че ги познавам. Те са моите братя.
Дантон е тъмен и висок, много космат, мъж с буен нрав и очи, които винаги гледат навън и винаги сякаш се взират в нещо, което е невидимо за теб. В него, знам, гори винаги един опасен огън, хвърля непредвидими искри и пали страшни пожари сред мирните поля. Той не върви, а тича, Дантон е човек, който няма да спре, докато той или целият свят не умре.
Отхвърлям поглед метър- два и там е и Асон- спокоен като канара, той не гори, а трепти. Като камбана. Като вековен дъб. Величествен по свой собствен начин- много стриктен и предвидлив, очите му не шарят настрани, но подлагат на дисекция всичко, за което се застопорят.
Що се отнася за мен - аз съм без значение. Аз съм тихият дух, който само възприема и никой, и нищо никога не съди.
-Какво ще ги правим сега, след като са вече свободни - попита тихо Асон с плътния си басов глас.
Той седеше в креслото и пушеше цигара. Синкавата светлина, която нахлуваше в тъмната стая се отразяваше в квадратнит ...