Исмаил вървеше по пътя към гробището, но не виждаше нищо. В главата и в сърцето му беше само тя. Изминаха две тъжни и пълни с терзания и мъка години. Тя си отиде толкова внезапно от живота му, колкото и се появи в него. Допреди да я срещне нямаше нищо, което да осмисля дните му. В училище беше отличник, но повечето му съученици незнайно защо не го харесваха и го отбягваха, слагайки му етикета- зубър. След завършване на средното си образование, Исмаил се записа в университет , но и там сякаш не плуваше в свои води, тъй като купоните и веселбите не бяха неговата стихия. Още от дете той обожаваше природата, дългите преходи в планината и фермерския живот на баба му и дядо му на село. А колегите му в университета не бяха такива. За тях истинският живот беше в дискотеките, непрекъснатите забавления и щури приключения. По този начин, чувствайки се изолиран и неразбран от младежите на неговата възраст, дните на Исмаил протичаха някак монотонно и скучно и той често се чувстваше недооценен и сам ...