zelenvik (Виктор Добрин Димитров)
75 3600
11 июн. 2016 г., 20:00

Някога 

  Проза » Другие
914 3 7

"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."

 

Колко познато...

Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се сливаше с теб, непознатата. Нямаше граница. Ти изчезна в тъмнината на някакъв вход. Бях в командировка. На другия ден обсъждахме нещо с колегата и те мернах сред боровете в двора на детска градина или не знам какво бе там. 
***
Някога...в малък балкански градец.

© Виктор Добрин Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??