11.06.2016 г., 20:00 ч.

Някога 

  Проза » Други
915 3 7

"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."

 

Колко познато...

Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се сливаше с теб, непознатата. Нямаше граница. Ти изчезна в тъмнината на някакъв вход. Бях в командировка. На другия ден обсъждахме нещо с колегата и те мернах сред боровете в двора на детска градина или не знам какво бе там. 
***
Някога...в малък балкански градец.

© Виктор Добрин Димитров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??