Някога
"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."
Колко познато...
Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се сливаше с теб, непознатата. Нямаше граница. Ти изчезна в тъмнината на някакъв вход. Бях в командировка. На другия ден обсъждахме нещо с колегата и те мернах сред боровете в двора на детска градина или не знам какво бе там.
***
Някога...в малък балкански градец.
© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.
Да се замисли човек с тези разсъждения - кое доколко си струва? Животът, ежедневието, баналностите или Живот посредством истината и търсенето, мечтата... Замисляш! Красиво!
