Jun 11, 2016, 8:00 PM

Някога 

  Prose » Others
1024 3 7

"Случвало ли ти се е някога да изпиташ нужда от нечие присъствие? Сякаш би могъл да бъдеш щастлив буквално просто стоейки до него, в пълна тишина..."

 

Колко познато...

Автобус. Случайност. Среща. Очите ми не можеха да се откъснат от теб. Криех се зад очилата. Последвах те. Цялото ми същество се сливаше с теб, непознатата. Нямаше граница. Ти изчезна в тъмнината на някакъв вход. Бях в командировка. На другия ден обсъждахме нещо с колегата и те мернах сред боровете в двора на детска градина или не знам какво бе там. 
***
Някога...в малък балкански градец.

© Виктор Добрин Димитров All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??