Всичко започна с едно мило: „Ти си най-голямото ми дете” на 27 ноември 2008!!!
Тогава дори не предполагахме докъде могат да стигнат нещата. Дори не предполагахме, че може да бъдем толкова скъпи един на друг. Толкова скъпи, че забравяхме самите себе си. Или поне аз.
В началото всичко беше толкова мило и наивно. Гледахме се и се усмихвахме. Радвахме се, ако някой от нас има щастливи моменти в семейството. Ти ми казваше, че съм те променил, когато на 8 март занесе снимка и цветя. Аз исках от теб съвет за поканата за сватбата ми. Бяхме преди всичко приятели.
Заспивахме и се будехме с усмивка. Не се притеснявахме от нищо, защото според моята теория това не беше любов, а просто влюбване. Направихме си скайп, в който да си пишем и споделяме всичко. По-късно се и любехме там. И не само там... Едно телефонно обаждане, един разговор, един поглед... И това вече беше любов. В началото на април 2009 за пръв път изрекохме „Обичам те”. Два месеца по-късно аз казах голямото ДА.
И времето течеше така - ...