Когато телефонът извибрира в джоба му, Найден за момент спря да диша. Беше странно усещане, като спомен от снощен сън, който изплува пред очите ти в разгара на работния ден, нещо неуловимо познато и недостижимо. Закърнял навик от един отминал живот, който му се струваше едновременно близък и далечен.
Извади с изтръпнали пръсти апаратът и първата мисъл, който пробяга през съзнанието му беше как е възможно изобщо все още да работи. Кога за последен път го беше зареждал, преди три, пет, седем дни? Наистина в последно време изобщо не му беше до подобни неща, но все пак колко най-дълго можеше да издържи батерията на един смартфон? Започваше да вижда сенки и в най-обикновените житейски закономерности и тази констатация го накара да се почувства ужасно уморен.
Огледа се наоколо и в полумрака на полевата болница мисълта му логично се плъзна към причината, поради която изобщо беше забравил за съществуването на телефонът си в последните няколко дни. На този свят едва ли беше останал човек, който ...