10 авг. 2013 г., 20:59

Обещание 

  Проза » Другие
822 0 1

Обещах си. Спирам да повтарям една и съща грешка, която ме убива малко по малко. Ще заровя всички неизказани думи и чувства под тежестта на егоизма и омразата. Колкото повече копая обаче, толкова повече затъвам в една пропаст, от която измъкване няма. Несъзнателно повтарям грешката си, връщам се бавно в спомените си и живея с тях, сякаш това ще ми помогне да я поправя и да спра безкрайното повторение. Защо ли се залъгвам? Остана ми само празнината, безсилието и самотата. Загубих всичко, без дори да разбера кога и как... А нали си обещах...

© Тя Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силно!Чудесно намерена форма за самопризнание на слабост.Но само обещание пред себе си не стига.Винаги трябва да се намерят сили за пътечката към новото начало.
Предложения
: ??:??