Обичам старите часовници. Чуваш как секундите се пръскат в тъмното и падат като мъртви в тишината и усещаш вемето. Сега никой не учи децата, че часовниците правят „тик-так", защото те не правят.

Обичам старите телефони. От онези с шайбите. Обичам звука, когато  набираш номера и начина по който звънят... като телефони.

Обичам мириса на дъжд, когато идва и когато си отива.

Обичам да вали.

И после да видя дъгата. Преди време си мислех, че ако видя дъга, значи ще мога да я видя пак... след време.

Обичам снежните нощи, когато снегът е  мек и леко хрупка и е светло. Хората ги няма, свити в топлите си легла, а ти да си навън и да знаеш, че има „у дома". Да знаеш, че  някой те чака...

Обичам морето. Морето през септември в Бургас. Няма идиоти, шумотевицата се е върнала в офисите, а морето е станало пак спокойно, зеленикаво и примамващо. Само тогава можеш да чуеш как вълните се разбиват в брега и да видиш единствно своите стъпки, заличени от следващата вълна... все едно те е нямало.

Обичам мириса на есенни листа и лудналите им цветове.

Обичам да е тихо.

Обичам да слушам музка високо, една и съща песен по много пъти.  Да й се наситя за малко и след време да я чуя пак. Музиката е твоето време- твоите спомени, твоето сега.

Обичам първата дръпка от цигарата. Тютюнът пука леко и пламъчето се разгаря,  като при влюбването. Обичам и последната дръпка,  като при влюбването. Само че с цигарите е лесно,  може да посегнеш и да повториш. При влюбването това е напълно невъзможно.

Обичам да препълвам пепелника си. Мразя стерилно чистите  неща и хора. Мразя стерилния секс почти толкова, колкото мразя препълнените хладилници. Хората обичат да си вярват, че ще живеят вечно. И се подготвят да прекарат столетия на тая земя.

Обичам да говоря. Рядко някой ме слуша, но това едва ли някога ми е пречело.

Обиам вида на извадена от камерата бутилка водка. Първо излиза ледена пара, после започват да се стичат малки капчици, да тичат по ствола й и да умрат някъде на дъното.

Обичам праскови, защото са ми забранени.

Обичам и ягоди, защото са ми още по-забранени.

Обичам косата ми да гали голия ми гръб. Не обичам да я сресвам.

Обичам да ме  галят по косата.

Обичам да ме галят. Оставам си само с пожеланията.

И понякога да ме глезят. Оставам си само с пожеланията.

Обичам аромата на Трибю. Обичам силни и леко горчиви парфюми.

Обичам да ме прегърнат преди да заспя....

Обичам кокичета. Но ме натъжават. Колко много красота с едно малко стволче и миниатюрно цветче и толкова кратък живот. Като пеперудите. Но не обичам пеперуди. Все пак са едни летящи буби с удивителни крила, взети все едно назаем. Красотата е преходна, а хората глупави да вярават, че ще са винаги млади и вървят срещу природата, опъват бръчки и виснали кожи, което естествено не ги прави безсмъртни. Още по-малко - по-добри.

Обичам мириса на бебшка кожа. Децата са единствните човешки същества, които няма да те излъжат и в поведението им няма корист. Всичко друго е лъжа. Попитай едно 4 гдишно дете каквото и да е, и ще получиш единствения правлен и честен отговор.

Обичам да ми правят подаръци. Но не за празник. Тогава са задължителни, а ей така, някой да мине край някакъв магазин за нещо си и си каже „искам да й купя това". Може да е диня или сладолед, но тях просто ги изяждаш. По тази причина мразя да ми подаряват цветя. Те пък умират. Непреходните неща могат да останат непреходни.

Обичам да слушам хората, които умеят да разказват.

Обичам свободата си да избирам. За жалост е доста огранчена от липсата на избор.

Обичам да се чувсвам закриляна, но не пазена. За жалост и това не се случва, защото „тя може всичко".

Обичам луната. Винаги. И винаги я поглеждам вечер, сега я търся  през деня. Мразя дните. Трябва да се пазя от толкова много неща. Обичам времето след 10 вечерта. Злобата кротва.

Обичам всеотдайно точно седем души в живота си. За всеки един от тях бих дала живота си... е, за някои само бъбрек, но бъбреците са важни. На останалите съм само благодарна. Не мразя никого. Не завиждам на никого, просто защото хората отдавна спряха да ме интересуват.

Обичам да се окзвам права.

Боже, колко мразя да се оказвам права.

И някой да ми казва и да се опитва да ми каже кое е правилно и грешно. И даже да се опитва да ме убеждава. Мразя правилата и списвачте на правила и правилници.

Обичам кино, мазя да знам края на филма.

И сега го знам и няма да се опитам да предотвратя голямата грешка, която ще направя, но, уви, не по мой избор.

Опитвам се да обичам себе си. Все пак аз съм всичко, което имам.