Обичам старите часовници. Чуваш как секундите се пръскат в тъмното и падат като мъртви в тишината и усещаш вемето. Сега никой не учи децата, че часовниците правят „тик-так", защото те не правят.
Обичам старите телефони. От онези с шайбите. Обичам звука, когато набираш номера и начина по който звънят... като телефони.
Обичам мириса на дъжд, когато идва и когато си отива.
Обичам да вали.
И после да видя дъгата. Преди време си мислех, че ако видя дъга, значи ще мога да я видя пак... след време.
Обичам снежните нощи, когато снегът е мек и леко хрупка и е светло. Хората ги няма, свити в топлите си легла, а ти да си навън и да знаеш, че има „у дома". Да знаеш, че някой те чака...
Обичам морето. Морето през септември в Бургас. Няма идиоти, шумотевицата се е върнала в офисите, а морето е станало пак спокойно, зеленикаво и примамващо. Само тогава можеш да чуеш как вълните се разбиват в брега и да видиш единствно своите стъпки, заличени от следващата вълна... все едно те е нямало.
Обичам мириса ...