Там времето сякаш беше спряло за своите обитатели,стените бяха сиви и безлични когато погледът ти се спреше на тях сякаш притискаха душата ти,интересното е че обитателите намираха красивото и в тях по олюпения таван виждаха сини облаци и слънце,по мрачните стени виждаха отражението на слънцето и слънчевите зайчета по стените ги караха да се усмихват.Стъпките по коридора отекваха като тъмно ехо трак-трак-трак,но обитателите и това променяха от към хубавата му страна когато излизаха в коридора те танцуваха и ехото се променяше на една чудесна мелодия трака-трак-трака-трака-трак-трак-трака-трак и зазвучаваше музика в ушите им.А голите прозорци зеещи като големи пусти очи те бяха изрисували в хиляди звезди и казваха “вечер преди да затворим очи гледаме звездното небе на прозорците и мечтаем,там на нарисуваните звезди ние виждаме истинско звездно небе,обсипано с мечти”и се усмихваха.Така просто беше да мечтаеш и от грозното да откриваш красивото.Обитателите не бяха обикновени хора те бяха н ...