Dec 10, 2005, 2:16 PM

Обитателите

  Prose
1.1K 0 1
1 min reading

Там времето сякаш беше спряло за своите обитатели,стените бяха сиви и безлични когато погледът ти се спреше на тях сякаш притискаха душата ти,интересното е че обитателите намираха красивото и в тях по олюпения таван виждаха  сини облаци и слънце,по мрачните стени виждаха отражението на слънцето и слънчевите зайчета по стените ги караха да се усмихват.Стъпките по коридора отекваха като тъмно ехо трак-трак-трак,но обитателите и това променяха от към хубавата му страна когато излизаха в коридора те танцуваха и ехото се променяше на една чудесна мелодия трака-трак-трака-трака-трак-трак-трака-трак и зазвучаваше музика в ушите им.А голите прозорци зеещи като големи пусти очи те бяха изрисували в хиляди звезди и казваха “вечер преди да затворим очи гледаме звездното небе  на прозорците и мечтаем,там на нарисуваните звезди ние виждаме истинско звездно небе,обсипано с мечти”и се усмихваха.Така просто беше да мечтаеш и от грозното да откриваш красивото.Обитателите не бяха обикновени хора те бяха необикновени “не хора”,мечтите им късаха окови,усмивките им рушаха стени,любовта им излъчваше топлина.Решетките на прозорците бяха направили на цветарник цветя който се увиваха около студената решетка и когато впериш поглед натам,ти не виждаш решетка затвор за свободата,а напротив ти виждаш свободата създадена от затвора.Колко пъти съм се вглеждала в обитателите в очите им,с очакване да видя омраза ,болка, тъга а съм виждала спокойствие и някак привличащо те странно необяснимо нещо,виждаш усмихнати очи пълни с мъдрост.Те обитателите не искат богатство не искат да притежават света,искат само от грозното което виждаш ти да го направят красиво.Във техните сърца светът е различен няма егоизъм и злоба,една гола душа раздаваща се за най-малкото нещо на радост.Във листенцето,във камъчето,във прозореца или във напуканата стена те ще открият топлина която да ги направи щастливи.Обитателите са истински с искрената душа на дете.Ако ги срещнеш някъде не ги подминавай,а се научи от тях да бъдеш щастлив от мъничкото зрънце на живота ,да бъдеш нечовешки човек .

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина доста е красиво и оптимистично...Има някаква положителна провокация,която някакси ме накара да забравя всичките си проблеми и да видя любовта в очите на хората които ме мразят...Наистина страхотно е

Editor's choice

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...