9 мин за четене
(ФЕНТЪЗИ-приказка за пораснали деца)
„Когато гледам звездното небе, то ми се струва малко. Или аз раста, или вселената се смалява. Освен ако не са и двете едновременно“
Салвадор Дали
Луната бавно пълзеше към звездите, като приведена напред жена, която сякаш се изкачваше по урвата на стръмна планина. Свечеряваше се. Навън излизаше буря. Добрата стара вихрушка от прах и изсъхнали листа се подслони на земята. Когато видеше тази въртяща се въздушна маса Мария винаги или се спираше пред нея, или я заобикаляше. Вярваше в думите, които разказваха хората, че в теб може да се всели зъл дух, ако попаднеш в нея. Младата жена опря лице в затворения прозорец. Наблюдаваше настъпващата буря и не потрепваше.
Вятърът свистеше злокобно и разпиляваше всичко по пътя си.
За миг тя затвори очи и се заслуша в гласа на вятъра. Идваше сякаш отдалеко като сияние от друг живот. Носеше различни гласове от без края. Заслепен в огледалните прозорци се удряше, превръщаше силата си в енергийна змия, която надигаше гл ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация