21 авг. 2008 г., 23:46

Очакване

970 0 5
1 мин за четене

Небето бързо се изпълваше със сиви облаци. Знаех, че предстои буря, но ми беше все тая. Оставих прозореца до мен отворен. Наблюдавах как навън почнаха да пръскат капки дъжд, а хората се криеха където могат. Гледка, която бях вече забравила. Дъждът се засилваше... Тъгата в мен също. Заедно с дъжда почнаха да капят и сълзите ми. Стоях там в тъмната стая с откраднати мечти. Ставаше все по-студено, но не обръщах внимание. Бурята се засилваше. Беше страшно, но мисълта за теб ме стопляше и изпълваше с радост и нищо нямаше значение. В стаята нахлу силен вятър и отвя всичко, което можеше. Разпиля около мен писмата ти, моите неизпратени писма и ме обгърна със студени ласки. След няколко секунди прозорецът се затвори с трясък и се напука от силното течение. Погледнах го. Какво имаше значение сега, когато щях да те видя? Очаквах те, но не знаех кога ще дойдеш. Всяка една секунда беше изпълнена с празна надежда, защото ти продължаваше да не идваш. В ума ми беше само ти и очакването на нещо, което сякаш никога нямаше да дойде. Продължавах да стоя премръзнала в онази разпиляна стая, очаквайки теб. Чух силен шум и вдигнах поглед към прозореца срещу мен. Отвори се отново с гръм и трясък и усетих отново силен вятър и студените капки дъжд върху себе си. Не помръднах. Единственото, което осветяваше тъмната студена стая и мокрото ми лице, бяха светкавиците, подсказващи за силните гръмотевици, от които се тресеше всичко около мен. Нищо нямаше значение, освен това, че щях да те видя. Изпълвах се с очакване, но ти продължаваше да не идваш. Бавно седнах на пода. Пръстите ми бяха студени и аз вече не ги усещах. Стоях така свита дълго... В стаята започна да вали и все повече се намокрях. Къде беше ти да ме стоплиш? Легнах на пода и през прозореца наблюдавах небето, но където и да погледнех, виждах само теб. Затворих очи и се опитах да не мисля. Успях. Престанах да мисля. Спрях да усещам. Забравих всичко.Спрях да дишам...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Добре дошла!!!Пишеш много добре...Продължавай!!!Успех!!!
  • Ако това е първия ти опит,имаш и моята подкрепа.Четеш се с лекота и наслада.
  • Наистина е прекрасно..и толкова тъжно..
    Поздравления!Продължавай да пишеш 6 !
  • Мерси. Радвам се, че ти е харесало!
  • Прекрасно е като за първо произведение.Настроението се усеща.Ще очаквам следващите ти творби с нетърпение.Браво!!!

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...