Никое пиано не свири еднакво.
Истина е. Има много слабо доловима разлика в тоновете. И както монтьор е способен да разпознае от къде идва проблема в един двигател по звуците, които издава, така и аз чувам тези мънички тонове у всеки един човек. Проблеми, желания, лъжи, мечти, мисли, решения. Опитна ръка натиска клавишите, кара ги да издадат тоновете, различаващи ги от другите. Трудно е да се опише колко трудно забележими са разликите понякога. Трябва да се заслушаш, да отвориш капака на рояла, да се доближиш до струните, да гледаш как чукчето отмерва с майсторски замах правилният звук.
Отваряш прозореца си вечер. И чуваш щурците. Разказват своите истории. Пианиста отново ще засвири по клавишите ти. А дървото ще потрепва при всяка нота. И ако размаха пръстите си, той ще те накара да крещиш яростно, да шепнеш потайно, да се усмихваш широко или да плачеш горчиво. Кой друг е способен да сътвори този оркестър от чувства в теб? Кой друг ще премахва нещастието с едно движение на ръката и кой ...