29.01.2009 г., 7:45

Октавата

1.1K 0 0
1 мин за четене
Никое пиано не свири еднакво.
Истина е. Има много слабо доловима разлика в тоновете. И както монтьор е способен да разпознае от къде идва проблема в един двигател по звуците, които издава, така и аз чувам тези мънички тонове у всеки един човек. Проблеми, желания, лъжи, мечти, мисли, решения. Опитна ръка натиска клавишите, кара ги да издадат тоновете, различаващи ги от другите. Трудно е да се опише колко трудно забележими са разликите понякога. Трябва да се заслушаш, да отвориш капака на рояла, да се доближиш до струните, да гледаш как чукчето отмерва с майсторски замах правилният звук.
Отваряш прозореца си вечер. И чуваш щурците. Разказват своите истории. Пианиста отново ще засвири по клавишите ти. А дървото ще потрепва при всяка нота. И ако размаха пръстите си, той ще те накара да крещиш яростно, да шепнеш потайно, да се усмихваш широко или да плачеш горчиво. Кой друг е способен да сътвори този оркестър от чувства в теб? Кой друг ще премахва нещастието с едно движение на ръката и кой ще подхранва радостта с мажорни тонове така, както пианиста?
Кой друг ще чуе различните тонове така умело?
Кой друг ще ти разкрие тайните ти, за които дори не подозираш?
Кой друг освен пианиста ще те накара да желаеш музиката?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Митев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...