ОМАГЬОСАНИЯТ ПРИНЦ
(съвременна приказка)
Имало едно време...
Не, имало тук и сега, пред мене, старец и старица. Седят седнали на един голям камък, вероятно, за да си починат от дългия път, който са оставили зад гърба си и който им предстои да изминат. Те са приковали интереса ми, защото е рядкост да видиш такива старци-столетници в тези времена, когато старците мрат като мухи от недохранване. Опитвам се да ги нарисувам. И двамата са на ни повече, ни по-малко от стотина години. Сбръчкани като костенурки, прегърбени, с треперещи ръце и крака, с парцаливи дрехи. Лицата им са надиплени като драперии. Седят си на камъка и си говорят нещо. Разположила съм статива далече и не чувам разговора им, но виждам, че стареца разгъва един вестник, в който е увито нещо. Парче хляб. Разчупва го на две и едната част подава на старицата. Тя протяга ръка, но не може да го вземе, ръката й опипва неориентирано и безпомощно празното пространство, от което разбирам, че старицата е сляпа. Най-после стареца хващ ...