Младата жена вървеше през големия град. Беше оставила автомобилa си на платен паркинг и крачеше към непознато място. Беше лято! Прохладно Варненско лято. Спря се пред един павилион и си купи билет от играта „Мега милиони”. Вярваше в късмета си. Та нали само вярата, надеждата и любовта нямат граници, нямат клетки… златни или железни, или такива изпълнени със зависимост. Тези така наречени ”сестри” не познават дори съвета на братствата. Плуват в пространството на вътрешното усещане. Номерът на тяхното съществуване беше да живеят вечно със себе си… Но.., никога за себе си! И точно затова,младата жена ги наричаше опасна песен, който не я, е разгадал не бива дори началните ноти да запява.
Седна в кафенето на един скъп хотел. Поръча си студена вода с резени лимон. Облегна се на плетеният ратанов стол и се загледа в минувачите, които се отправяха към морската градина. Трудно бе да зърнеш из тълпата красиви хора, сякаш колкото повече минаваше времето, заедно с него избледняваха обичаите, приви ...