XLI

     Много поселища обиколих в следващите месеци и хиляди християни заклех пред Божия кръст и Евангелието да се борят до смърт за свободата си.

     За моя радост архиепископ Дионисий Рали поиска да го придружа по пътя му към Великия Никопол. Бях горд, че християнин като него е решил да се опре на мен. Но оказа се, че друг бе този, чието име ни спасяваше от неприятели. По друмищата често бяхме спирани от разни агаряни, но като им кажехме, че отиваме при Тодор Балина, те ни оставяха спокойно да продължим пътя си.Така - живи и здрави, привечер стигнахме до дома на никополския търговец. Високи дувари отделяха двора му от околния свят. Потропахме на тежката порта. Отвори я момък с едва наболи мустаци. Той ни покани в гостната и се върна, за да се погрижи за конете ни. След малко при нас влязоха стопаните, следвани от своите петима сина.Те се поклониха и целунаха ръка на архиепископа, а той ги благослови. Насядахме покрай софрата и тъкмо се бяхме разговорили – кой какво е сторил за святото дело, когато разбрахме, че тамошният кадия чакал на вратнята.

     - Приятели, пред него друга песен ще пеем, нали знаете? - рече ни Балина и отиде да въведе нечакания си гост.

     Стопанинът настани кадията точно до мен. Обясни му, че от всички край софрата, аз най-добре разбирам турския език, та ще потрябвам при разговора.

     - Чорбаджи, дошъл съм да те склоня поръчител да станеш - рече съдията, като се обърна към търговеца.

     - Кой е опрял до мен? - попита го Балина.

     - Ибрахим Челеби, син на Халил Челеби.Той взе под аренда срещу двесто шейсет и осем илядо акчета хасовете на Хурем войвода - каза кадията.

     - Че толкоз ли не могат да се намерят осем души платежоспособни мюсюлмани? Та нали по закон и обичай досега все вярващи в Аллаха са се задължавали за дългове на правоверни? - учуди се стопанинът.

     - Повечето мюсюлмани са наплашени. Откакто местният каймакам Мустафа си направи криво сметката и не се издължи на хазната, трудно се намират поръчители - обясни гостът. - А ти, Тодоре, си умен чиляк - на мен и на бея акъл даваш и ние само тебе слушаме, когато стане напечено, та с един Ибрахим Челеби ли няма да се оправиш?

     - Може и така да е, но и ти си спомни едно - когато каймакаминът Мустафа обърка конците, пак раята си изпати, а не людете на наместника! Неплатеното султановите бирници го смъкнаха от гърба на бедните хорица! - сопна се Балина и аз се изплаших, дали след тези думи кадията няма да се разяри, но той се поусмихна и най-спокойно рече:

     - Как върви търговията ти, чорбаджи? Откакто наредих да не те закачат разните усилници, май си се замогнал повече от мюсюлманите из нашия край?

     - Не мога да се оплача. С много труд и като плащам дана си на султана, долу-горе я карам. И по-добре е било, но благодаря на Господа, че изхранвам семейството си, пък и другите покрай мен - хрисимо отговори стопанинът.

     - Дано така да продължава, че ако не се застъпвам за тебе пред някои големци, не знам как ще се оправяш! - многозначително подметна кадията.

     - Е, добре, дай да подпиша поръчителството, ако носиш книжата! - почти изруга търговецът.

     - Спокойно, чорбаджи. Има време - щом вече се съгласи, утре ще подпишеш, че не е зле и някоя пара в дар да оставиш на управата! - захили се неканеният гостенин.

    - То се подразбира - смотолеви Балина и побърза да налее вино в чашите, като препълни кадиевата.

     Аз с почуда забелязах, че властникът с охота прие пиенето, а знаех, че Коранът забранява това на мюсюлманите. След малко, за всеобща радост, кадията взе да фъфли и търговецът скоро успя да го отпрати, като нареди на един от своите помощници да придружи султановия служител до дома му.

     - Не мога повече да търпя, Господи! - изстена Тодор Балина. - И цялото си сърце и ум да вградиш в изработеното, все ще намерят как да те прекършат и стъпчат поразниците!

     - Тате, утре защо не кажеш на кадията, че ще станеш поръчител само ако озапти спахията Хасан. Та този кръвопиец срещу всеки вади сабята и ножа си, тормози хората и ги насилва, на туй отгоре не събира полагащия му се десятък когато му е времето и зърното изгнива по нивите! - намеси се най-големият Балинов син.

     - Така ще направя, сине, пък ако ще и смъртта да си намеря! Та то докато спахията не си вземе данъка, хорицата нямат право да прибират реколтата си, а и когато се случи плодородна годината, заради прищевките му всичко се похабява! - ядно рече  стопанинът.

     - Павел Джорджич ми писа, че трансилванският княз - Сигизмунд Батори, както и влашкият - Михаил Храбри, искат да изпратим и свои люде при австрийския император Рудолф Втори, та всинца наедно да умуваме как да се надвие султана. Затова утре говори с кадията хитро, а не го предизвиквай, защото ти, стопанино, ще ни представяш в резиденцията на хабсбургския владетел в Прага! - разтревожено занарежда митрополит Рали. - Ти и Павел Джорджич, с когото ще се срещнете във Влашко, ще сте нашите пратеници, а може и Доброслав да вземете - умно е момчето, само от полза ще ви бъде в преговорите.

     Радвах се, че ме одобряват за толкова важна задача, но бях неспокоен - дали щях да се справя?

     На другия ден Тодор Балина събра в никополската църква “Света Богородица” двадесет и трима свещеника и още четиридесет първенци -миряни. Всички се заклеха, че и животът си ще отдадат за Святото дело, ако Господ го поиска.

     В същия ден - подир пладне, на Балина не можа да му се размине разговорът с кадията. В края на краищата се разбраха, че търговецът ще поръчителства за дълга на Ибрахим Челеби, но затова пък съдията ще озапти спахията Хасан, та да спре поразникът да измъчва християните.

XLII

      В следващите дни, когато за кратко се откъсвах от Доброславовата история, аз продължавах да мисля над понятието свобода и все повече се убеждавах, че и днес влачим хомота на най-жестоката тирания - тази, която ни кара да слушаме безропотно лъжи и заблуди. Живея в края на две хиляди и четвърто лето, както би написал Доброслав. Но какво чувствам... Сега българите сякаш сме заробени в името и под предлог на нашето спасение. Лошото е, че тираните са на път да открият верига и за ума на хората. Наркотиците, с които зарибяват младежите, са една брънка от оковата, пренебрегването на нуждите на “образованието”- другата  част, объркването  на   “здравеопазването” - следващата, медийните помии  и умишленото ни унижаване и потъпкване продължават най-страшната верига...  Безотговорни, безчувствени, безмислени, бездуховни, бездарни, без топлина в погледа, без достойнство, без самоуважение, безчовечни, без Родина - от нас се стремят да направят една БЕЗДНА, по-ужасяваща и от черна дупка.

     Къде отиваме, Господи? Защо и докога? Има ли спасение за нас?

     Отново реших да потърся отговор на въпросите в миналото. 

                                                          Следва продължение