21 нояб. 2019 г., 10:04

От четвъртия път 

  Проза » Рассказы
964 2 2
4 мин за четене

Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание да завладея принадлежността му, да го защитя близо до мен и да не го споделя с никой. Никога не съм си мислил че това малко същество, с такъв рудиментарен вид, може да превземе сърцето ми, но това беше така, трябва да си го призная ...

 

Не, чакай, нека се върнем ...

 

 

Tова беше така, трябва да си го призная ... Никога не съм си мислил че това малко същество, с такъв рудиментарен вид, може да превземе сърцето ми. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание да завладея принадлежността му, да го защитя близо до мен и да не го споделя с никой. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята.

 

Не, не ме убеждава ... Мисля, не се е случило по този начин ... Да видим дали мога да го обясня по-добре ...

 

Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание да завладея принадлежността му, да го защитя близо до мен и да не го споделя с никой. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята. Никога не съм си мислил че това малко същество, с такъв рудиментарен вид, може да превземе сърцето ми, но това беше така, трябва да си го призная ...

 

Все още не изглежда достатъчно ясно ... Да видим ...

 

Tова беше така, трябва да си го призная ... Той беше малък и деликатен. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ..., душата ми падна на земята. Никога не съм си мислил че това малко същество, с такъв рудиментарен вид, може да превземе сърцето ми. Волята ми беше в капан без евентуално бягство, по-скоро беше неконтролируемо желание да завладея принадлежността му, да го защитя близо до мен и да не го споделя с никой, когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх.

 

 

Това е ... Харесва ми как изглежда сега! - Той ръкопляска шумно когато завърши четвъртата версия, и скицира широка и глупава усмивка ...

 

Хайде, хайде луд старец такъв! Престани да пишеш колко много обичаш тази мръсна хлебарка ..., влошаваш се всеки ден все повече!! – изкрещя му надзирателят удряйки го във врата и повличайки го към ватираната му килия без допълнително внимание ...

© Александра Лазарова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да пише по-просто, без оригиналничене, има хубави идеи, но многодумието понякога убива добрия разказ- това е много хубава критика!! (много полезен съвет). А за четенето да, правилно, много българска литература съм изчела макар че не си личи по както се изразявам на български но, продължавам да чета
    Пак много благодаря за коментара!!
  • Много благодаря и на двамата за коментарите, опитвам се да пиша на български защото не искам да изоставам с езика, имам много неточности, грeшки в словореда и думите, използването на запетайките, за жалост т.н.т....
    Този сайт ми предоствя голяма възможност да чета и пиша, и да ме корегират хората които минавате през тук
Предложения
: ??:??