Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание да завладея принадлежността му, да го защитя близо до мен и да не го споделя с никой. Никога не съм си мислил че това малко същество, с такъв рудиментарен вид, може да превземе сърцето ми, но това беше така, трябва да си го призная ...
Не, чакай, нека се върнем ...
Tова беше така, трябва да си го призная ... Никога не съм си мислил че това малко същество, с такъв рудиментарен вид, може да превземе сърцето ми. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание да завладея принадлежността му, да го защитя близо до мен и да не го споделя с никой. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без ...