12 июл. 2019 г., 10:19

От деня - 33. 

  Проза » Другие
507 3 8
2 мин за четене
Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак до плюс минус безкрайност…
После завърши висше и стана начален учител. Виждахме се – изрисуван с татуировки, по шорти, с маратонки. Родители и ученици много го харесваха – точен, умен, стриктен. Последно се видяхме миналото лято. Канеше се да напуска. „Не мога, казва ми, с тая малка заплата. Пък за семейство да не говорим. Иска ми се в училище, но…“
И сега издал книга. Надписа ми я.
„На г-н Х… На моя пример.“
Една от най-големите похвали, които съм получавал…
хххх
Племенницата направила изложба.
Тя е на един братовчед щерка. По тая линия – женската – сме шестима първи братовчеди, двадесетина втори. Третите са безчет. По другата – на баща ми – сме осем браговчеди, също двайсетина втори, поне ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Все права защищены

Предложения
: ??:??