От деня - 33.
Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак до плюс минус безкрайност…
После завърши висше и стана начален учител. Виждахме се – изрисуван с татуировки, по шорти, с маратонки. Родители и ученици много го харесваха – точен, умен, стриктен. Последно се видяхме миналото лято. Канеше се да напуска. „Не мога, казва ми, с тая малка заплата. Пък за семейство да не говорим. Иска ми се в училище, но…“
И сега издал книга. Надписа ми я.
„На г-н Х… На моя пример.“
Една от най-големите похвали, които съм получавал…
хххх
Племенницата направила изложба.
Тя е на един братовчед щерка. По тая линия – женската – сме шестима първи братовчеди, двадесетина втори. Третите са безчет. По другата – на баща ми – сме осем браговчеди, също двайсетина втори, поне петдесетина трети. С някои се виждаме и чуваме, други знам само по име или помня от детството…
Та момичето направила изложба. А иначе е фризьорка в малък град.
Парадокс?
Не!
Нямам представа какви са картините й, не зная ще ми харесат ли. Но ми хареса желанието й. И явно – последователното постоянство.
Да си художник – при това любител, в малък град, си е подвиг. Както и да си поет, музикант. Или просто четящ човек, просто любител на изкуството…
А тя се изправила срещу сивотата на обществото, срещу стадния инстинкт и – прави това, което й харесва.
Както казвам за хора, опитващи се да създават изкуство: „Ама поне не пие и не взема наркотици!“.
А какво е направила – ще се разбере. След време.
Засега е победила стадото. И страха в себе си – да не й скочи глутницата…
На гости - https://genekinfoblog.wordpress.com/
© Георги Коновски All rights reserved.
Поздрави, Генек!
