От деня - 4.
Произведение от няколко части към първа част
Имам една позната – Санда. Тя, горката, няма да е добре бракувана.
Защото живее с комплекса да не бъде управлявана. И на всичко е контра.
Каквото и да е – разумно, неразумно – опита ли се някой да й каже “Трябва!” – край...
Не и не!
Колкото и хубаво да е, каквато и полза да носи – щом е налагане отвън, значи няма да стане.
И се питам – как ли ще се омъжи туй момиче /по документи/?
Дали ще се намери самоубиец, готов всеки ден, час, миг да води война на нерви?
И да се опитва да й обяснява наложителното – без тя да го приема като потискане на личната й свобода?
Ами, ако отстъпи пред нея и я остави тя да ръководи нещата – само мир да има?
Тогава?
Та тя ще го захвърли веднага. Не й трябва подчинен, трябва й мъж.
Който мъж ха се опита да се наложи...
Мда, май става нещо като бракът между Сцилата на комплекса и Харибдата на самочувствието...
Но – ще видим, както казал Рей Чарлз…
хххх
А се сещам как преди няколко години си тръгнах преди последния час. Минах покрай абитуриентите и подхвърлих: ‚Аз си отивам, вие оставате“. Една наперена мома рече: „Да, ама ние сме на 18 години и отиваме да се веселим!“. На което отговорих: „И аз бях на 18 години. Сега съм на 60. Вие ще станете ли?“…
И лицата им се опънаха…
хххх
Те учеха в различни училища. В различни профили, различни специалности…
Коя английска паралелка, коя информационни технологии, коя ветеринарна медицина, коя хуманитарно направление…
Завършиха. И се събраха – една професия, една работа, едно място…
Големият мол… Продавачки…
Поне засега…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
