От деня - 4.
Произведение от няколко части « към първа част
Имам една позната – Санда. Тя, горката, няма да е добре бракувана.
Защото живее с комплекса да не бъде управлявана. И на всичко е контра.
Каквото и да е – разумно, неразумно – опита ли се някой да й каже “Трябва!” – край...
Не и не!
Колкото и хубаво да е, каквато и полза да носи – щом е налагане отвън, значи няма да стане.
И се питам – как ли ще се омъжи туй момиче /по документи/?
Дали ще се намери самоубиец, готов всеки ден, час, миг да води война на нерви?
И да се опитва да й обяснява наложителното – без тя да го приема като потискане на личната й свобода?
Ами, ако отстъпи пред нея и я остави тя да ръководи нещата – само мир да има?
Тогава?
Та тя ще го захвърли веднага. Не й трябва подчинен, трябва й мъж.
Който мъж ха се опита да се наложи...
Мда, май става нещо като бракът между Сцилата на комплекса и Харибдата на самочувствието...
Но – ще видим, както казал Рей Чарлз…
хххх
А се сещам как преди няколко години си тръгнах преди последния час. Минах покрай абитуриентите и подхвърлих: ‚Аз си отивам, вие оставате“. Една наперена мома рече: „Да, ама ние сме на 18 години и отиваме да се веселим!“. На което отговорих: „И аз бях на 18 години. Сега съм на 60. Вие ще станете ли?“…
И лицата им се опънаха…
хххх
Те учеха в различни училища. В различни профили, различни специалности…
Коя английска паралелка, коя информационни технологии, коя ветеринарна медицина, коя хуманитарно направление…
Завършиха. И се събраха – една професия, една работа, едно място…
Големият мол… Продавачки…
Поне засега…
© Георги Коновски Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря, Мариана! Живот...
-
Благодаря, Петре!
-
-
Благодаря, Ани!
Има стара мъдрост: "По-добре недоволен човек, отколкото доволна свиня". Недоволстото в човека е старт към промени и победи. Задоволяването с това, което си постигнал е стагнация. И начало на умирането...
А подтекстовете на подтекстовете правят живота по-интересен. Виц от едно време:
"Как си, Пено>"
"Иии, Иване, златна ти уста! Как умееш да убедиш човеко! Ида, ида вече...". -
Благодаря, Стойчо!
Уважаема госпожо Бонке! Предполагам, че неумението ми да се изразявам е довело до невъзприемането Ви на елементарния подтекст. Обяснявам бавно, с извинение - момичетата са учили какво ли не, но реалността им предлага само едно. Продавачки! Радвам се на Вашата възторженост и вяра. И обещавам занапред да бъда не толкова ироничен, да пиша без подтекстове и да сведа идеята до сложността на лесно възпринимаем от масата лозунг!
Благодаря Ви! -
Те това е преходен реализъм!😉
-
Съжалявам,не ми хареса...усетих липса на уважение,към младите!Нима само в моловете ги намирате...те са и в болниците,училищата,театрите,сонцертните зали,те са новото време на нови идеи и технологии.Аз ги виждам навсякъде и вярвам в тях.Поздрави...
-
Благодаря, Лидия, Елена, Любомира!
Не разбирам кое е грубото, но...
Санда си е добре, учи и се чуди в Япония или Нова Зеландия да замине - търсят я.
На 18 винаги се вярва, че ще намери човек най-добрата половина. И понякога успява. Жена ми успя, например... -
Много грубо! (Начинаещи) инфлуенсърки :-D
-
Не я мисли Санда, накрая ще свали доброволно знамената пред някого. Познавам такива жени, взимат си тихи, кротки мъже, които си търпят съпругите със стоицизъм. Мъже, които си отварят устата много рядко, само когато трябва да се взимат наистина важните решения и тогава жените им ги слушат А това за мола е жалко, жалко е че децата свършват така. Колкото до годините, за кой колкото Бог решил и дай боже да не са кучешки.
-
Я да взема аз да те поздравя за това, което си написал, защото наближавам осемдесетте и съм любопитна дали някой/някоя на 18 ще направи същото. На 18 все още мислим, че ще намерим най-добрия мъж/жена и винаги ние ще командваме, ще завършим най-доброто образование, ще имаме най-добрата работа... Само че животът си има и свои правила...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
