Отново неправилни помисли
Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Да работят за издигането и просвещението на българите. Децата през деня в училището, възрастните вечер в читалището…
Да, знаех го, но се сепнах. Ама то и сега е така – богати или бедни, много младежи търсят учението в чужбина. Заминават, работят, обучават се…
Някои дори се връщат…
А между тези епохи младите не бяха чак толкова устремени към просветното гурбетчийство. Да, някои ходеха на учение във Великобритания, Франция, СССР, ФРГ, Полша, Чехословакия…
И не само заради кльоновете /като видиш негри и араби по улиците – въздъхваш за тия кльонове/. Просто бавно, трудно, но упорито държавата изгради между Освобождението и „демокрацията“ стабилна просветна система. Всеобщо образование /дори задължително!/, всеобща просвета /читалищата процъфтяваха/, висши училища /истински, не ерзаците днес/, научни институти /немалко идеологически баласт, но и много стремежи и постижения/…
Обаче… българите се озоваха в разградения си двор. Свобода и слободия.
Младите отиват да учат другаде…
Ще се върнат ли? Защо? Да просвещават българите? Колкото са останали…
След учението – принудително завръщане на обществото към просветата… Историята се завърта по кръга.
Новото Възраждане…
Евентуално…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
