Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Да работят за издигането и просвещението на българите. Децата през деня в училището, възрастните вечер в читалището…
Да, знаех го, но се сепнах. Ама то и сега е така – богати или бедни, много младежи търсят учението в чужбина. Заминават, работят, обучават се…
Някои дори се връщат…
А между тези епохи младите не бяха чак толкова устремени към просветното гурбетчийство. Да, някои ходеха на учение във Великобритания, Франция, СССР, ФРГ, Полша, Чехословакия…
И не само заради кльоновете /като видиш негри и араби по улиците – въздъхваш за тия кльонове/. Просто бавно, трудно, но упорито държавата изгради между Освобождението и „демокрацията“ стабилна просветна система. Всеобщо образование /дори задъл ...