Отново неправилни помисли
Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Да работят за издигането и просвещението на българите. Децата през деня в училището, възрастните вечер в читалището…
Да, знаех го, но се сепнах. Ама то и сега е така – богати или бедни, много младежи търсят учението в чужбина. Заминават, работят, обучават се…
Някои дори се връщат…
А между тези епохи младите не бяха чак толкова устремени към просветното гурбетчийство. Да, някои ходеха на учение във Великобритания, Франция, СССР, ФРГ, Полша, Чехословакия…
И не само заради кльоновете /като видиш негри и араби по улиците – въздъхваш за тия кльонове/. Просто бавно, трудно, но упорито държавата изгради между Освобождението и „демокрацията“ стабилна просветна система. Всеобщо образование /дори задължително!/, всеобща просвета /читалищата процъфтяваха/, висши училища /истински, не ерзаците днес/, научни институти /немалко идеологически баласт, но и много стремежи и постижения/…
Обаче… българите се озоваха в разградения си двор. Свобода и слободия.
Младите отиват да учат другаде…
Ще се върнат ли? Защо? Да просвещават българите? Колкото са останали…
След учението – принудително завръщане на обществото към просветата… Историята се завърта по кръга.
Новото Възраждане…
Евентуално…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени