ПЕПЕРУДЕНОТО  ЯТО

                                                                   Разказ от Виктор БОРДЖИЕВ

           Никой, никъде не е казал, че един ден, който е започнал добре, трябва да завърши по същия начин. В една такава шантава и дъждовна вечер Борката и жена му пак се поскараха. Но този път – жестоко. Борката сгъна малко дрешки. Гушна личния си котарак Цеко. Пък се пресели на ателието, за да си уточни отношението. Там се щура два дена между платната. И се обади на Пепо и Сашето за вечерта. Те дойдоха. Борката и личният котарак Цеко се облизваха покрай нещо, апетитно цвръкнало в тава. С лимонче в зурлата и морков отзад. После Борката пълнеше калайдисаното менче с пелинец. И тримата го надигаха поред. По едно време Борката запя любимата песен. За момъка, дето поискал от девойката вино да му сипе.  И тя му сипала. Сетне скочи. Смъкна един от чирпанските ханджари от стената. Пък зачеса платната, дето я беше  рисувал. Личният котарак Цеко зафуча и се шмугна под покрития с родопско халище матрак. Борката нахвърли разпарцаливените й лица в оджака. И кой знае защо ги прекръсти. След туй седна до излъсканата от мъжките им вечери паралия. И натопи рошаво брадище в менчето. Когато го изпразни, Пепо и Сашето видяха, че очите му са станали големи и стъклени. Като на ония икони, дето ги правеше за мераклиите. Пепо напълни менчето на нова сметка. Запяха другата песен. За юнака, дето три години момата любил, а тя накрая другиму пристанала. Борката ги стискаше за раменете и боботеше в брадището си. Като често-често благославяше момата с едни по-особени думички...

           На сутринта Сашето замина в командировка. Бави се там, колкото се бави, пък една привечер цъфна в Борковото ателие. Водеше за ръка русото момиче Дани. С тесен панталон и червен сак на големи декоративни кръпки през рамо. Гърдите му обло напъваха кенарена блузка с голяма сребърна пеперуда отпред. Взел я на стоп. Сашето остави русото момиче Дани  да си играе с личния котарак Цеко. И замъкна Борката настрана. Сега щял да се прибере при жена си. А Дани нека нанка в ателието. Пък утре ще измисли някакво алиби и ще я качи на Пеповото ранчо. Да живнем и ние малко бе, братино – рече Сашето. И чукна на дърво. Борката беше на път да му стане терсене. Но се сети как мърдаха крилата на Данината пеперуда. И отвори резбования долап, да види какво има за ядене.

           Сашето щипна русото момиче Дани по бузката. Каза й нещо на уше. Тя се усмихна. Изчерви се. И му рече идиот. После Сашето се прибра при жена си.

           Борката почна да показва на русото момиче Дани отколешните чеизи, отдето си черпеше вдъхновението. Тя го попита къде може да се изкъпе. Той я заведе. Сгъна родопското халище и застла нов чаршаф. После опъна пред матрака големия саморъчно нашарен от него параван, зад който се събличаха моделките му. Загаси лампите. Разтвори широко крилата на джамлъка и излезе да попуши. Личният котарак Цеко се отърка о краката му. Дъските на матрака изскърцаха. Личният котарак Цеко се покатери на покрива. И се опита да докопа луната. Тя го повика, да й даде огънче. Борката сбра шарения параван. Надвеси се над нея в тъмното. И щракна запалката. Изпод мокрия бритон на русото момиче Дани лумнаха две зелени съсипии. Сетне сребърната пеперуда изшумоля. И отлетя нанякъде из тъмницата.

           Заранта Сашето дойде да си я вземе. Беше с рибарския си екип. Дръпна Борката настрана. И му рече за вдруги ден да намери два-три живи шарана. На изпроводяк русото момиче Дани се усмихна на Борката. А Сашето му намигна зад гърба й. И чукна на дърво. На Борката му стана терсене. По матрака беше останал някакъв сребърен прашец. Борката го сбра в шепа и го изсипа в голямата саксия с кактуса.

           Шараните ги купи Пепо. Три едри парчета. С лъскави оловни гърбове. Пуснаха ги да си живеят в един голям червен леген. Личният котарак Цеко се подпря на легена. И надникна вътре. Най-едрият рибок му плясна една опашка.

           Когато стана вдруги ден, Сашето пристигна някъде подир обед. Ошмулен и някак криво нахилен. Носеше бирички и нещо увито във вестник. От който миришеше на борови иглички след дъжд. Борката тъкмо беше почнал един портрет. Сашето се взря в скицата. После погледна нарязаната Боркова жена в оджака. Пък го тупна по рамото с едно ееех, братино, романтични души сме това ние, мъжете. И отиде да храни шараните, които пускаха мехури в големия червен леген. Сетне цвръкна гъбките с масълце. И отхлупи по биричка. Тръшна се в креслото и замуча без думи песента за момъка, дето момата на камък заспала намерил и до нея полегнал. Пък взел, че и той заспал. А момата написала на камъка едни неприятни за момъка нещица. Борката се поизпъчи малко. И потопи голям залък в соса на боровите иглички след дъжд.

           По едно време Сашето се загледа във врата на Борката. Там, дето лилаво го беше пернала пеперудата на русото момиче Дани. Борката стана и си върза едно шарено шалче.

           По заник някъде на вратата на ателието се позвъни. Бяха жените им.

Борковата половинка се взря първом в насечените си лица в оджака. Сетне се хареса в новата скица на статива. Разбра, че Борката си е уточнил отношението. И го млясна по брадатата буза. А той подпираше с поглед шареното фишу на врата й. Сащето теглеше жена си към големия червен леген. Като пътьом обясняваше как са се събрали на язовира с едни страшни мераклии. И ловили тайно със серкме. Щото веднъж жена му бая време беше бъркала по устите на едни риби, за да търси следи от въдичките.

           Борката и личният котарак Цеко утепаха рибоците. А Сашето прескочи с бидончетата за пелинец. Жените започнаха да пълнят рибите с доматчета, орехчета и разни други неща.

           Тъкмо сядаха около паралията и Борката плакнеше калайдисаното менче, когато на вратата се позвъни. Беше Пепо. Идеше от дежурство, та не бе успял да си свали униформата. Водеше за ръка русото момиче Дани. Тя каза добър вечер. И се запозна поред с всички. Борковата половинка им сипа от шаранената плакия. Пепо си облиза пръстите и рече на Сашето едно бравус бе, братино, страшен рибар си. Русото момиче Дани се изчерви. И стрелна Борката изпод бритон. После жената на Сашето заразказва как са се срещнали с Борковата половинка на симпозиума на морето. И колко важна работа са имали тези дни. Русото момиче Дани въздъхна с уважение. И се усмихна на себе си. А Борката се втренчи във фишуто на жена си. Тя го свали.

           Борката наливаше в калайдисаното менче. И всички го надигаха поред. След туй русото момиче Дани с Пеповата фуражка на главата тихо заплака. Личният котарак Цеко търкаляше по пода една опулена шаранска глава. Пепо се изпъчи. Ревна едно бря-бря-бряяя! Надигна менчето и завърши с куме, кумеее, булката да те цуне. Когато ги нямаше жените им, всички в хор питаха – „Къде?”. Но сега въпросът бе зададен само с очи. Пепо намигна на Борката. И се побара за  кобура. Сашето гледаше мътно как мърдат крилата на сребърната пеперуда. Пое дълбоко въздух и гушна жена си през кръста.

           Сетне Борката запали свещите. И запя песента за оня момък, който... Но забрави какво е станало с момъка. Хвана лицето на половинката си с две ръце. Пък се втренчи в очите й. Тя изтръска от косите му някакъв сребърен прашец. После уцели сребърната пеперуда на русото момиче Дани. Въздъхна. И си запали цигара.

           Когато всички си тръгнаха, Борковата половинка събра съдините. Рече му да свали тоя шал, та да не се удуши. И отиде да се къпе. Борката разтвори широко крилата на джамлъка и излезе да попуши. Личният котарак Цеко се отърка о краката му. Покатери се на покрива. И се опита да докопа луната. Дъските на матрака изскърцаха.

           Сребристожълтата чиния на луната лъщеше високо над Борката. И отразяваше някаква невидима, но ярка светлина. Наоколо й, като оглупяло ято пеперуди, кръжаха мъхнати разпарцаливени облаци. И се протягаха към нея, забравили сякаш за земното притегляне...

           Жена му го повика, да й даде огънче. Борката прибра личния си котарак Цеко от покрива. И влезе вътре.