Беше 2500 година. Годината на битката за Алфа. Боят беше в началото си и двете флотилии космически кораби бяха на бойното поле. Това щеше да бъде първата от много битки и понеже Парис, както винаги, искаше  да я направи интересна, реши да се бие с някого като за облог сложи хубавата Елена. Естествено се чуха възгласи като: „Идиот”, „Умопобъркан”, „Тъпанар” и „Недораслек”, но той им отвърна, че не го прави само за кеф, щото, ако загубеше, щеше да прекрати войната. И естествено гладкият му мозък не проумяваше, че загубата означава смърт и, че Елена вече не е център на внимание. Но все пак си беше тъпоум по рождение. Можеше да се очаква нещо такова от него.

   Не беше много очарован от кандидата за съперник. Трябваше да се изправи срещу Менелай с „Берсерк”-а му. Е, поне нямаше да усети смъртта. Но и търговското корабче на алфианския войн не беше за изпускане. И то буквално, защото, освен със слабото си плазмено оръдие, беше снабдено със свръхсветлинен двигател за бягство.

   Докато Парис се приготвяше за битката, войниците и на двете армии се споразумяха за една дрямка. След обилния сън и двете войски бяха готови за зрелище. Те си генерираха пуканки и кола. Наредиха корабите в кръг и направиха нещо като арена. Естествено, глъчката по трансмутаторите беше нечувана. Всеки викаше, надъхваше се, псуваше. Някои дори налитаха на бой. Веднага преди битката се настаниха като подкожни червеи (незабелязано) букмейкърите. Хермес беше, както винаги, начело. Залозите почнаха, а пък Зевс, от отчаяние, че ще гледа ламерски двубой се беше почнал от сутринта.

   През това време, от кораба си, Приам наблюдаваше нещата. Той беше със старите философи, които разгорещено философстваха и красивата Елена.Тя му показваше кой кой е от ахейците и, естествено, Приам се зачуди откъде тя ще ги познава всичките. Но след малко мозъчна дейност се сети и засрамено сведе поглед . Но, докато сладко си говореха, стана време за мелето. Така го наричаха въпреки, че меле беше по-множествена дума, но да не поставяме ума им под въпрос.

   Рефер на битката беше Хефест и нормално, защото той беше най-неподкупният от всички богове (по-точно - не се увличаше нито по жени, нито по мъже). Той извика Приам за клетва, а тя гласеше, че, ако алфианци победят, ахейци ще продължат битката. Приам подуши нещо гнило, но осъзна, че това беше миналогодишната му закуска, която, незнайно как, се беше озовала в джоба му.

   Стана време за битка. Парис и Менелай излязоха напред с корабите си. Но, тъкмо ахеецът да стреля и да поломи търговското корабче на алфианеца, дойде Афродита в очевидно нетрезво състояние и, превръщайки се в черна дупка, телепортира Парис на родната му Алфа, заедно с хубавата Елена.

   Агамемнон беше разгневен. Той искаше наградата като служебна победа заради бягството на великия алфиански войн, но Афродита, с доста силен махмурлук, го потупа по рамото и му отказа.

   И после стана една война...