19 мар. 2009 г., 00:51
2 мин за четене
Утрото бавно прогони Луната и с носталгична усмивка огря Слънцето, което беше вече прекрачило зеления хоризонт. То се огледа и протегна лъчи да прегърне всичко живо и всичко живо прегърна Слънцето. Тихият ромолящ дъждец поспря смутено и погледна към небето. Реши, че вече достатъчно е дал и повече нямаше на какво да даде живот. С тихи стъпки проплака за последно, давайки на земната обител сълзите, които сама беше заслужила и пое по обратния път за дома.
И точно там, под избухналата корона на най-стария дъб в гората, се роди този малък минзухар. Сякаш откраднал от цветовете на огъня, накичил себе си с топлината и красотата му. Мъх покриваше нежното му стебло, пазейки го от горските дребни обитатели, криещ и топлещ главата му, като камбанка. Камбанката почна да издава шепот и от този шепот изпод мъховете около горския път, почнаха да се подават и други камбанки, и така една след друга, шепот след шепот, гората се огласи от песента на минзухарите. Обградили пътя, насочвайки изгубилите се, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация