Един от синовете на крал Минзухар беше убит тази вечер и не се очакваше да се прероди след по-малко от два века, а, за лош късмет, точно тоя хубавец беше горд носач на червената роза, която принцеса Розенблум си беше поръчала за рождения ден, защото в царството нямаше никакви рози освен бели и тя я чакаше с нетърпение.
Клетият дядо Силивряк, който беше изпратен да посрещне принца, се завърна с празни ръце, ако не броим бастуна. Точно на входа на градските порти, той беше разбрал за убийството и беше доклифуцал обратно в двореца.
Розенблум седеше в дворцовата градина, лицето й беше червено като розата, която не беше получила, ръцете й бяха стиснати в юмруци, а погледът и се насочваше ту към стареца, ту към бастуна, с който едва се сдържаше да не го очисти.
-Мразя принцовете, никой нормален принц не би допуснал да бъде убит, а този идиот не само че е допуснал, ами го е направил преди да ми донесе розата. Умрял е без мое разрешение и затова ще обявя война на страната му.
-Времето е много ...