Писма до себе си
№532
Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане.
Днес шефът ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми е все едно. По-важното е, че и днес търсих отчаяно, но нищо не намерих. Утре ще продължа отново търсенето, може би ще успея да намеря нещо, което да ме накара да почувствам, че съм жива.