мукадес (Айше Рубева)
28 157
25 февр. 2012 г., 02:09

Писма до себе си 

  Проза » Письма
1243 0 4

Писма до себе си

№532

 

Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане. 

Днес шефът ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми е все едно. По-важното е, че и днес търсих отчаяно, но нищо не намерих. Утре ще продължа отново търсенето, може би ще успея да намеря нещо, което да ме накара да почувствам, че съм жива.   

 

© Айше Рубева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много благодаря, Ани! Щастлива съм да се запозная с теб!
  • Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат разказа. Това е първият ми опит в жанра къс разказ. Всеки един от нас поне веднъж в живота си, съм сигурна, е искал да избяга от ежедневието си - дом, съпруг, деца, работа - всекидневна рутина, и е поисквал, поне мислено, и още нещо от живота. Моята героиня търси именно това "още нещо", което да я накара да се развълнува и да помечтае.
  • "нека да завиждат, на мен ми е все едно".Мен това пък ме кара да чувствам,че съм жив.
  • Не си губи времето. Просто влез в стаите където са децата!
    С тях е и щастието и живота!
Предложения
: ??:??