мукадес (Айше Рубева) мукадес (Айше Рубева)
28
Feb 25, 2012, 2:09 AM

Писма до себе си

  Prose » Letters
1.5K 0 4

Писма до себе си

№532

 

Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане. 

Днес шефът ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми е все едно. По-важното е, че и днес търсих отчаяно, но нищо не намерих. Утре ще продължа отново търсенето, може би ще успея да намеря нещо, което да ме накара да почувствам, че съм жива.   

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айше Рубева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • мукадес (Айше Рубева)
    мукадес (Айше Рубева)
    Много благодаря, Ани! Щастлива съм да се запозная с теб!
  • мукадес (Айше Рубева)
    мукадес (Айше Рубева)
    Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат разказа. Това е първият ми опит в жанра къс разказ. Всеки един от нас поне веднъж в живота си, съм сигурна, е искал да избяга от ежедневието си - дом, съпруг, деца, работа - всекидневна рутина, и е поисквал, поне мислено, и още нещо от живота. Моята героиня търси именно това "още нещо", което да я накара да се развълнува и да помечтае.
  • phpret (Петър Христов)
    phpret (Петър Христов)
    "нека да завиждат, на мен ми е все едно".Мен това пък ме кара да чувствам,че съм жив.
  • Aneta_kz (Анета)
    Aneta_kz (Анета)
    Не си губи времето. Просто влез в стаите където са децата!
    С тях е и щастието и живота!

Editor's choice

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Prose 3.8K 5.0

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Prose 3.9K 5.0

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Prose 2.2K 5.0

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Prose 6.5K 4.9

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Prose 3.9K 5.0

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Prose 2.6K 5.0