Писма до себе си

25.02.2012 г., 2:09 ч.

Проза » Писма

1230 0 4

Писма до себе си

№532

Поредният ден от живота ми е към края си. Мъжът ми гледа телевизия, децата се прибраха по стаите си, аз измих и подсуших съдовете, изгладих за утре и седнах да пиша, както всяка вечер преди лягане.

Днес шефът ме похвали много, а колегите ми завидяха, нека да завиждат, на мен ми е все едно. По-важното е, че и днес търсих отчаяно, но нищо не намерих. Утре ще продължа отново търсенето, може би ще успея да намеря нещо, което да ме накара да почувствам, че съм жива.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

мукадес (Айше Рубева)

2012-05-09T19:22:36+03:00

Много благодаря, Ани! Щастлива съм да се запозная с теб!
мукадес (Айше Рубева)

2012-02-28T22:58:30+02:00

Благодаря на всички, които отделиха време да прочетат разказа. Това е първият ми опит в жанра къс разказ. Всеки един от нас поне веднъж в живота си, съм сигурна, е искал да избяга от ежедневието си - дом, съпруг, деца, работа - всекидневна рутина, и е поисквал, поне мислено, и още нещо от живота. Моята героиня търси именно това "още нещо", което да я накара да се развълнува и да помечтае.
phpret (Петър Христов)

2012-02-26T01:00:42+02:00

"нека да завиждат, на мен ми е все едно".Мен това пък ме кара да чувствам,че съм жив.
Aneta_kz (Анета)

2012-02-25T09:20:03+02:00

Не си губи времето. Просто влез в стаите където са децата!
С тях е и щастието и живота!