Мили Дядо Коледа,
Някога много вярвах в теб. Нищо че по едно време те бяха прекръстили на Дядо Мраз. Както и да е. Когато отново започнахме да те наричаме Дядо Коледа, прочетох в едно от новородените астрологически и не знам какви си нумерологични и прочее шашмологични списания, че ако на 13 петък по новолуние се завъртиш три пъти посреднощ на кръстопътя и изречеш на глас своето желание, то ще се сбъдне. Една-две години два пъти се падаше петък 13 и новолуние, та издебнах го аз и се въртях като гламава на кръстопътя. Първо, Дядо Коледа, си пожелах да имам големи цици и малко дупе, да ме прощаваш. Втория път, Дядо Коледа, си поръчах толкова много талант и творческо вдъхновение, че дори Шекспир и Пушкин да се обърнат в гроба и да хапят завистливо устни. Имах и други желания. Само че, скъпи ми Дядо Коледа, годините почнаха да минават, а желанията ми някак не се сбъдваха. Или се сбъдваха, ама не съвсем. Цялата ми активна младост мина с малки цици и големо дупе. Чак когато преминах критическата, стана обратното. Обаче, Дядо Коледа, за какво са ми сега? Нещо посоките ли сбърках, що ли? С творческото вдъхновение и големия талант също някак си се извъртяха нещата, мълчах като кияк 16 години, после почнах да пиша, обаче ме гледаха като извънземно, като ми четяха любовните стихове и и точеха задочно лиги по някаква несъществуваща девойка. Когато ме видеха по конкурси, погледите им странно замръкваха учудени, че дори отвреме навреме някой измънкваше – А, това вие ли сте!
Също и с парите, Дядо Коледа, имах едно такова желание – да имам винаги пари, но се оказа, че винаги имах дългове. Що така бе, Дядо Коледа, барем една шестица от тотото да ми беше пратил, а то шест кредита изплащам.
Но най ме е яд, Дядо Коледа, на последното ми желание – щото си пожелах, Дядо Коледа, всички мъже да се влюбват в мен. Представях си тълпи от обожатели, които да карат половинката ми да пада на колене и да ми се моли, да не го напускам. То принцове, графове, културисти, Ален Делон – абе де що има мъж да вие след мен и да припада и да ги въртя на малкия си пръст. А то цял живот ме остави с тоя несретник, дето се пропи, че и по-дебел от мене стана. Както и да е, Дядо Коледа, бях го преживяла вече тоя момент, докато не започнаха да ми се навират у фейса всякакви старци и да ми искат приятелство. И то все по-дърти от мен! Защо бе, Дядо Коледа, толкова ли късно пристигат при тебе небесните мейли, та чак сега ми ги курдисваш? Кой откъде ме видел, куцо и сакато ми предлага приятелство. И кара телеграфически – ЗъДъРъ, КоПъРъ. Къв копър ги е ударил в главата бе, Дядо Коледа, дишат ли го тоя копър, шмъркат ли го? Един свестен разговор не проведоха. Само Здравей, какво правиш, семейна ли си? Абе чоджум, че то е написано в профила ми. И като му отговоря – на 56 съм, семейна и дебела, онова ми отвръща – тамън като за мен. То заваляха едни ти ми сърчица и зайченца от месинджъра, целувки и захаросани лиги, наводниха ми компютъра, страх ме е да вляза, че и се цупят, ако не им отговоря.
Затова те моля, Дядо Коледа, моля те да отпишеш това ми желание от тефтера си и да наблегнеш на парите. Пусни ми някой фандък – я от тия търкащите се билетчета, я от тотото, не придирям много, само да си изплатя борчовете.
Онова списание фалира, Дядо Коледа, но те моля, ако видиш някъде някой пак да пише как се сбъдват желания, тресни го с някое паве по малоумката да не измами някого другиго.
Хайде със здраве.
© Валентина Йотова Все права защищены