А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И наемът е платен, и сметките, акумулатора на колата смених, останаха пари до края на месеца, когато трябва да съм го взел този изпит вече и да започвам да работя новата работа. Леко ми е на душата.
Както си крача замислен за хубави неща отнякъде излиза един огромен бял питбул и ми се хвърля. Нямам време да реагирам. Паникьосвам се и вече превключвам на режим крещене и ритници, когато установявам, че кучето ми се радва. Не ме хапе, а ме лиже и си играе с мен. От тъмното се появява собственика и ми вика смеейки се:
- Той е много дружелюбен.
Успокоявам се донякъде, но в мен се надига яд, отивам от другата страна на улицата, за да съм по-далече от питбула и викам на собственика.
- Той може да е ...