Плосък спомен от една изискана дама
Виждаш две червени очи! Два броя изпъкнали очи! Само тях виждаш и нищо друго... Искра се възпламенява, а мозъкът ти се вцепенява! Сълза се опитва да пробие ципата на мъжките ти силни, черни очи. Но няма да успее! Ти си силен, як и корав. Няма да се поддадеш на сърцераздирателния спомен от миналото. Но точно този спомен, точно тази твоя любов ще те преследва вечно. Вкусът на червилото й ще бъде забравен, ароматът й - заличен от времето, а нежната й кожа повече няма да се гали в устните ти. Миналото няма да се върне! Никога! Дори и за миг! Само от този плосък спомен, покрит с прах, ще си спомняш за нея! Дали те обичаше? И още как! Но сам пропиля шанса да бъде твоя. Питаш се защо...
Ти всъщност знаеш отговора... Всичко започва в онзи слънчев ден, лятото на 1992 година. Огънят пращаше отражение в блестящите ти очи, звездите се радваха на идиличната картинка - двама влюбени. Музиката, идваща от сърцето й, те галеше нежно, но не достатъчно, не както всеки друг път...
Изведнъж гласът й придоби странен тембър - тя цвърчеше ужасно... Това ли бе тя, тази, която познаваше?... Защо се промени така странно?!
Танцът й бе грозен, мехурчетата се пукаха едно по едно... и те удряха. Те пареха, изгаряха мъжката ти, силна ръка. Тогава ти реши да вземеш нещата в свой контрол - инструментът, с който щеше да спреш цялото това фиаско, бе остър... ти я нарани... Но дори и променена, с вкус не като от „едно време", тя все пак беше твоята... МАКЕДОНСКА НАДЕНИЦА!
(: това е едно от онези "кабърчета в мисълта", за които споменава Мagnoliq... просто трябваше да го напиша... Have fun ;)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любен Любенов Все права защищены
