Jul 15, 2008, 9:17 AM

Плосък спомен от една изискана дама 

  Prose » Humoristic
1200 0 3
1 мин reading
 

Виждаш две червени очи! Два броя изпъкнали очи! Само тях виждаш и нищо друго... Искра се възпламенява, а мозъкът ти се вцепенява! Сълза се опитва да пробие ципата на мъжките ти  силни, черни очи. Но няма да успее! Ти си силен, як и корав. Няма да се поддадеш на сърцераздирателния спомен от миналото. Но точно този спомен, точно тази твоя любов ще те преследва вечно. Вкусът на червилото й ще бъде забравен, ароматът й - заличен от времето, а нежната й кожа повече няма да се гали в устните ти. Миналото няма да се върне! Никога! Дори и за миг! Само от този плосък спомен, покрит с прах, ще си спомняш за нея! Дали те обичаше? И още как! Но сам пропиля шанса да бъде твоя. Питаш се защо...

Ти всъщност знаеш отговора... Всичко започва в онзи слънчев ден, лятото на 1992 година. Огънят пращаше отражение в блестящите ти очи, звездите се радваха на идиличната картинка - двама влюбени. Музиката, идваща от сърцето й, те галеше нежно, но не достатъчно, не както всеки друг път...

Изведнъж гласът й придоби странен тембър - тя цвърчеше ужасно... Това ли бе тя, тази, която познаваше?... Защо се промени така странно?!

Танцът й бе грозен, мехурчетата се пукаха едно по едно... и те удряха. Те пареха, изгаряха мъжката ти, силна ръка. Тогава ти реши да вземеш нещата в свой контрол - инструментът, с който щеше да спреш цялото това фиаско, бе остър... ти я нарани... Но дори и променена, с вкус не като от „едно време", тя все пак беше твоята... МАКЕДОНСКА НАДЕНИЦА!

 

(: това е едно от онези "кабърчета в мисълта", за които споменава Мagnoliq... просто трябваше да го напиша... Have fun ;)

© Любен Любенов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • При такива кабърчета като твоите, купи си една дъска от онези корковите, и ги забивай, забивай, защото не са за изпускане - ако не, поне продължавай да ни ги показваш!!!
    Ще продължавам да те чета!
  • Радвам се , че "плоският спомен" създава усмивка! Всъщност това е най-важно- да не се вземаме много насериозно.....Забавлението му е майката!
    В този живот липсват усмивките, това трябва да се промени-по един или друг начин, кой както може!
    А относно рекламната дейност...добър вариант, обмислял съм го- но бъдещето е пред мен. Реша ли, няма какво да ме спре.
    Ще забивам, с помощта на моя литературен гуру се надявам посоката да бъде само напред и нагоре
    и...много усмивки!
  • Хей, радваш ме, Любо! Благодаря ти!
    Този твой... "плосък спомен" е наистина вълнуваш и завладяващ! Много ми хареса! Финалът е изненадващ! Македонска мечта!
    Мислил ли си да се занимаваш с рекламна дейност?
    Поздравления за оригиналната идея!
    И... продължавай да забиваш "кабърчетата си"! Страхотни са!
Random works
: ??:??