2 мая 2007 г., 09:11

Подаръци ще има за всички от сърце... ама друг път 

  Проза
1591 0 5
5 мин за четене

Дъбовата врата се отвори с гръмовен трясък. После с леко скърцане свенливо се върна с педя и се откачи от едната панта. На зейналата черна дупка сред вихрушка от сняг и мраз пристъпи едно грозно същество.
Подпря се с две ръце на рамката и зае леко разкрачена позиция тип "внимавай гащите ми са пълни". За минута се наведе леко към обувките си, сякаш сега виждаше, че лявата е на десния му и дясната е на левия му крак. Разтърси глава и вече почти не му се повръщаше. Олюля се, погледна напред и сбърчи вежди. Изцъкли очи, после заспа за около секунда и после се събуди, все едно нищо не е било и заби разфокусиран поглед към фигурата в другия край на скромната стаичка. Понечи да каже нещо, спря, изду бузи. Сложи ръка на устата си и погледна с най-умния си поглед:
- Брех мааму, тва ше е от постните сърмички...
- Пак ли бе говедо?! - кресна Снежанка - Пак ли се наразя с джуджетата?
- Не съм ма, не съм! Не беше с джуджетата... хлъц... тея бе'а 14, ама на моменти трудно се брояха...
Снежанка вдигна дясната си вежда, после вдигна точилката. Дядо Коледа инстиктивно се предпази с ръкав, който отдавна не бе червен.
- Виж се бе! Виж се на какво приличаш! Как успя толкова да измърсиш костюма си?
- Ми незнам - каза гузно Коледа и избърса сополите си в ръкава.
- Писна ми да те пера! Дрехите ти вече не са червени, за разлика от носа ти!
- Смръх, ти не си видяла Рудолф...
- КАКВО!!! - кресна Снежанка и Дядо Коледа се обърна да побегне - Пак ли си давал на елените да пият?!?!
- Мчи то... аз... те... Ориг! Да се сгреят мъничко...
- Мъничко ли???
Тук вече белоснежната кресливка бе блъснала белобрадия алкохолик от прага и бе изкочила пред къщата само да стане свидетел на ужасяваща картинка. Елените накачени по най-близките елхички и мучат, джуджета нацепили шейната на дърва за огрев и наклали буен огън около, който се събрали и пеят ли пеят коледни песни.
Снежанка безмълвна вдигна чене с ръка и обърна кървясал поглед към дядото, който се бе свил на кравай и спинкаше сладко сладко. Тя процеди през зъби:
- Не смяташ ли, че злоупотребяваш малко?
Той отворил само едното си око й отвърна заваляно:
- Кашлюк... пръц... Кой злоупотребя'а ма? Най'ш ли колко тре'а да изпия, че да злоупотре'а...Ориг! - оправда се стареца и обидено изплю една кисела краставичка.
Снежанка погледна него (стисна по-здраво точилката), погледна втрещена и гледката пред къщата (левият и клепач невротично заигра). Погледна отново Дядо Коледа, който люспеше нещо засъхнало по брадата си, зуумна и към джуджетата, които плющяха лют белот и натракваха яко.
Миг преди Снежанка да изпадне в нервна криза във въздуха се разнесе гръм. Вниманието й бе привлечено от навъсено джудже, с пушка в ръце, качено на бъчонка. Глъчта, наздравиците и тихото шупортене от напикаващия се Дядо Коледа изведнъж секнаха.
- Вниманйе, братя! Последните две шишета дедова усуканица са изчезнали!
Разнесоха се шушукания на неодобрение и проплаквания на отчаяние сред помощниците (в напиването) на Дядо Коледа.
- Не ша, бе! Тука ши ша! - събуди се едно заспало джудже вдигна високо две празни бутилки, припадна отново и те се строшиха в главата му.
След като загубиха внимание от фалшивата тревога на усвоилото шотландски акцент джудже, друго такова извика:
- Да проверим в къщичката на Дядо Мраз!
- Дядо Коледа, бе, илитерат! - събуди се заспалото джудже и пак откърти.
Философска пауза...
- Напреееееед! - размаха халба един с революционен блясък в очите си.
Цяла тумба джуджета (те си бяха седем, ама хипербола требе да има, за да има въздействие повече) се понесоха към входа на къщичката. Снежанка на вратата въртеше трперейки глава и наблюдаваше безмълвно нахълтващите неебателно брадати веселяци.
- Пайсе, кукло! - блъсна я едно с касетофон на рамо и нахълта с арендби крачка.
Преди да успее да реагира, нахълтаха през нея и останалите, като едно даже я шляпна по задника, намигайки както могат само малките джудженца. След като и последното мина/отърка/избърса/направи си кефа през Снежанка и прескочи на прага Дядо Коледа навън остана тихо.
Чуваха се само делириумните виения на елените сред нощен снежен пейзаж от безмълвно ледено пълнолуние, успокоил се досега буен ветрец и тихото сънливо пропукване на догарящия огън, който впрочем изглеждаше странно приказен сред студените, но меки отблясъци наоколо по сякаш омагьосаните преспи и палавите и игриви сенки, които със сюрреалистичния си смешен вид придаваха триизмерна средновековност на тази тъй очаквана Коледа, което беше странно заради усещането за застиналост на иначе забързаното време, миризмата на мъгли в далечината и лекият цитрусов намек за неизпълнени детски мечти някъде далеч отвъд забулените безпристрастни планини, но иначе няма какво да се каже за пейзажа и затова няма да задълбавам.
Вътре картинката обаче придоби алкохолно идилистичен характер. По масата имаше останали няколко Дедови (Коледови) Усуканици, цел на толкова горещата им устременост. Джуджетата се изпонатръшкаха наоколо и си продължиха започнатото. Едно грабна дистанционно, пусна телевизора на каданс докато правеже плонж на дивана и след като се приземи невредим след три салта, кресна:
- Опа, Гергана! Датс да спирит лелеей!!
Наоколо се възцари веселие, танци, наздравици и спорадични, но обезпокоителни провиквания. Само Снежанка седеше безизразна на вратата до проскимтяващия насън Дядо Коледа. На лицето й бе изписано: System is busy, please restart and try again. Тиковете на дясната половина на лицето й бяха прекъснати от малка ръка дърпаща я за роклята. Снежанка се обърна и го погледна. Това бе едно изостанало олюляващо се джудже, което вече просто й разглеждаше материята на бялата рокля. След около пет минути то разбра, че измъчен женски поглед го наблюдава и се стресна. Ухили се блажено, забърса уста и изфъфли:
- Извиняайте госпоице... хлъц... Снежанка, мога ли да оставя тука 10 кебапчета и 1 каса бира?
- Ми... добре.
- Окей... блааааааа!!!
Отново навън. Бяха забравили горките шизофренични еленчета, които бяха по дървета и елхички и изпълваха въздуха с коледни трели. Най-високо се бе качил Рудолф със ЗАчервения нос и се надяваше, че от профсъюза за защита на животните ще го забележат и ще го спасят. Поглежда към нас и ядосано извиква:
- Ей, е*аха й майката и на тая приказка!

© Мирослав Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Не разбрах, много какво имаш предвид, но благодаря.
  • хехе Ей момче,за малко да те критикувам,но ми хареса ,забавляваме.ти си от ония ''гадните"" осъвременители на старите приказки
  • Продължавай да твориш !Румънеца и Енчев май и те експлоатират подобна тема.
  • Благодаря много за топлите думи. Какво да кажа - това е един от малкото ми експерименти да пиша смешно. Щом го хареса ще помисля да не публикувам и друга простотия .
  • Е, успя да ме разсмееш, ама се смях наиситна с глас, тъй, както си четях самичка.Чак взех да се притеснявам... Пишеш невероятно/ меко казано/.Определено имаш голямо въображение и най- важното е , че умееш да твориш чрез него и то очудващо добре във всякакъв стил.
Предложения
: ??:??