5 min reading
Дъбовата врата се отвори с гръмовен трясък. После с леко скърцане свенливо се върна с педя и се откачи от едната панта. На зейналата черна дупка сред вихрушка от сняг и мраз пристъпи едно грозно същество.
Подпря се с две ръце на рамката и зае леко разкрачена позиция тип "внимавай гащите ми са пълни". За минута се наведе леко към обувките си, сякаш сега виждаше, че лявата е на десния му и дясната е на левия му крак. Разтърси глава и вече почти не му се повръщаше. Олюля се, погледна напред и сбърчи вежди. Изцъкли очи, после заспа за около секунда и после се събуди, все едно нищо не е било и заби разфокусиран поглед към фигурата в другия край на скромната стаичка. Понечи да каже нещо, спря, изду бузи. Сложи ръка на устата си и погледна с най-умния си поглед:
- Брех мааму, тва ше е от постните сърмички...
- Пак ли бе говедо?! - кресна Снежанка - Пак ли се наразя с джуджетата?
- Не съм ма, не съм! Не беше с джуджетата... хлъц... тея бе'а 14, ама на моменти трудно се брояха...
Снежанка вдигн ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up