Дъбовата врата се отвори с гръмовен трясък. После с леко скърцане свенливо се върна с педя и се откачи от едната панта. На зейналата черна дупка сред вихрушка от сняг и мраз пристъпи едно грозно същество.
Подпря се с две ръце на рамката и зае леко разкрачена позиция тип "внимавай гащите ми са пълни". За минута се наведе леко към обувките си, сякаш сега виждаше, че лявата е на десния му и дясната е на левия му крак. Разтърси глава и вече почти не му се повръщаше. Олюля се, погледна напред и сбърчи вежди. Изцъкли очи, после заспа за около секунда и после се събуди, все едно нищо не е било и заби разфокусиран поглед към фигурата в другия край на скромната стаичка. Понечи да каже нещо, спря, изду бузи. Сложи ръка на устата си и погледна с най-умния си поглед:
- Брех мааму, тва ше е от постните сърмички...
- Пак ли бе говедо?! - кресна Снежанка - Пак ли се наразя с джуджетата?
- Не съм ма, не съм! Не беше с джуджетата... хлъц... тея бе'а 14, ама на моменти трудно се брояха...
Снежанка вдигн ...