2 авг. 2024 г., 14:55

Подвижните пясъци на страха

586 0 0
1 мин за четене

 Подвижните пясъци на страха

 

Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.

След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да стигне до другия бряг, заобикаляйки.

— Но така ще пътувам много дълго, докато стигна където трябва – проплакал жално първият.

— Ако искаш, мога да те науча да плуваш – предложил му услужливо пътникът. – Така ще стигнеш само за няколко часа, където желаеш.

— Не – уплашено направил крачка назад страхливецът. – Става ми лошо само като чуя думата „вода“.

— Да ти покажа тогава дългия път през пустинята – заговорил за друг вариант непознатият.

— Не – направил още една крачка назад първият. – Там има подвижни пясъци и скорпиони.

— Защо тогава въобще си тръгнал нататък? – ядосал се странникът и разперил ръце.

Страхливецът направил пак крачка назад и паднал сред дълбоката вода като камък.

Пътникът се загледал за миг в отсрещния бряг и продължил пътя си без съжаление.

Ако искаме да постигнем своята цел, трябва да бъдем готови да извървим Пътя до нея независимо от трудностите, които ще срещнем. Не е достатъчно само да желаем Обич, Светлина, Приятелство. Не извървим ли Пътя до тях, те ще си останат само празни желания.

 

©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "мисли без плът" - 2

издателство "АртГраф" - 2024 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Любовен случай 🇧🇬

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата 🇧🇬

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...