Подвижните пясъци на страха
Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.
След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да стигне до другия бряг, заобикаляйки.
— Но така ще пътувам много дълго, докато стигна където трябва – проплакал жално първият.
— Ако искаш, мога да те науча да плуваш – предложил му услужливо пътникът. – Така ще стигнеш само за няколко часа, където желаеш.
— Не – уплашено направил крачка назад страхливецът. – Става ми лошо само като чуя думата „вода“.
— Да ти покажа тогава дългия път през пустинята – заговорил за друг вариант непознатият.
— Не – направил още една крачка назад първият. – Там има подвижни пясъци и скорпиони.
— Защо тогава въобще си тръгнал нататък? – ядосал се странникът и разперил ръце.
Страхливецът направил пак крачка назад и паднал сред дълбоката вода като камък.
Пътникът се загледал за миг в отсрещния бряг и продължил пътя си без съжаление.
Ако искаме да постигнем своята цел, трябва да бъдем готови да извървим Пътя до нея независимо от трудностите, които ще срещнем. Не е достатъчно само да желаем Обич, Светлина, Приятелство. Не извървим ли Пътя до тях, те ще си останат само празни желания.
©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)
из книгата "мисли без плът" - 2
издателство "АртГраф" - 2024 г.
© Илияна Каракочева Все права защищены