2.08.2024 г., 14:55

Подвижните пясъци на страха

587 0 0
1 мин за четене

 Подвижните пясъци на страха

 

Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.

След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да стигне до другия бряг, заобикаляйки.

— Но така ще пътувам много дълго, докато стигна където трябва – проплакал жално първият.

— Ако искаш, мога да те науча да плуваш – предложил му услужливо пътникът. – Така ще стигнеш само за няколко часа, където желаеш.

— Не – уплашено направил крачка назад страхливецът. – Става ми лошо само като чуя думата „вода“.

— Да ти покажа тогава дългия път през пустинята – заговорил за друг вариант непознатият.

— Не – направил още една крачка назад първият. – Там има подвижни пясъци и скорпиони.

— Защо тогава въобще си тръгнал нататък? – ядосал се странникът и разперил ръце.

Страхливецът направил пак крачка назад и паднал сред дълбоката вода като камък.

Пътникът се загледал за миг в отсрещния бряг и продължил пътя си без съжаление.

Ако искаме да постигнем своята цел, трябва да бъдем готови да извървим Пътя до нея независимо от трудностите, които ще срещнем. Не е достатъчно само да желаем Обич, Светлина, Приятелство. Не извървим ли Пътя до тях, те ще си останат само празни желания.

 

©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "мисли без плът" - 2

издателство "АртГраф" - 2024 г.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илияна Каракочева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...