Подвижните пясъци на страха

Един човек трябвало да премине през дълбока река. Той не знаел да плува, а и не искал да се научи. Страхувал се дори от капка вода. Затова стоял на брега и оплаквал съдбата си.

След няколко часа към него се приближил пътник. Щом разбрал какво го измъчва, му дал съвет да стигне до другия бряг, заобикаляйки.

— Но така ще пътувам много дълго, докато стигна където трябва – проплакал жално първият.

— Ако искаш, мога да те науча да плуваш – предложил му услужливо пътникът. – Така ще стигнеш само за няколко часа, където желаеш.

— Не – уплашено направил крачка назад страхливецът. – Става ми лошо само като чуя думата „вода“.

— Да ти покажа тогава дългия път през пустинята – заговорил за друг вариант непознатият.

— Не – направил още една крачка назад първият. – Там има подвижни пясъци и скорпиони.

— Защо тогава въобще си тръгнал нататък? – ядосал се странникът и разперил ръце.

Страхливецът направил пак крачка назад и паднал сред дълбоката вода като камък.

Пътникът се загледал за миг в отсрещния бряг и продължил пътя си без съжаление.

Ако искаме да постигнем своята цел, трябва да бъдем готови да извървим Пътя до нея независимо от трудностите, които ще срещнем. Не е достатъчно само да желаем Обич, Светлина, Приятелство. Не извървим ли Пътя до тях, те ще си останат само празни желания.

©автор - Илияна Каракочева (Ина Крейн)

из книгата "мисли без плът" - 2

издателство "АртГраф" - 2024 г.