16 апр. 2019 г., 09:06

Поетът и любовта

1.4K 2 0
1 мин за четене

Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. Умолява го да спре. Пореден сиренен зов,плясък, скърцане на пясък. Следва тихи стъпки.
Избухва в стълб светлина. Любовта е тук. Дошла е отново. Усеща я и настръхва.
    - Защо си тъжен? - пита го и продължава:

    - Аз ще те спася! Ще стопля сърцето ти!
  - Не искаааам! - изкрещя поетът и после допълни:
    - Забравих те! След толкова мъчения аз се спасих! Вече не жадувам да съм в обятията ти!
    - Ти ми обеща вечността. - възмути се любовта.
  - Ти не съществуваш. Любовта е сянка. Никой не я е виждал материализирана и често  само се съдържа в мозъка на един от партньорите, а другия само се прави, че я вижда. Неее... никога вече! Тя е безполезна. Искам, когато правя нещо, то да има полза. Да остане, а от теб нищо не остава. Само безполезни стихове и разкъсващи спомени. Понякога искам да изтрия паметта си и да започна отново. О, не точно цялата памет, само тази памет, по времето когато съм бил влюбен.
Вълните се надигаха яростно и шибаха в лицето му писъците й:
  - Това не си ти! Това не може да е вярно! Това е безнадеждно! Не можеш да махнеш така леко с ръка! Аз оставам завинаги! Не би могъл да ме забравиш!
    - Вече го направих!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлана Тодорова Все права защищены

Произведението е включено в:

Някога елите били вълшебни 🇧🇬

Някога елите били вълшебни
2.5K 1

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва 🇧🇬

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...